Обединени от божества

Точно както бе направила преди няколко нощи, започна да извива цялата същина на духа си. Усети как връзките с физическата й форма се разхлабват. Предишното битие бе заменено от духовно. Накрая духът й бе свободен. Отново летеше сред море светлини. В далечината зърна слабо и гаснещо сияние, за което знаеше, че е Мин. Отправи се към него.

— Миранда, Мин! Ставайте! Трябва да бягаме! — изкрещя Айви, очите й бясно стрелкащи се от един приближаващ се драгойл на друг.

Етер плъзна поглед наоколо.

— Глупачка — изсъска тя, обръщайки се към Лейн. — Предполагам не ще напуснеш без човека.

Единственият отговор на малтропа се състоеше в гневен поглед, преди да се наведе да загребе вода, с която да отмие черната мъгла от крака си.

Етер вдигна ръка. Водата около тях се завъртя, оформяйки ледена черупка.

— Ледът ще ги забави, но не за дълго. Глупавият човек напусна тялото си — каза Етер.

— Какво? Но защо? — запита Айви, подскачайки изплашено, когато първите удари започнаха да разтърсват ледения щит.

— Заради отровата на емоцията и заради теб — рече Етер. — Гущерът умря, човекът вероятно ще го последва и всичко това, защото си прекалено страхлива, за да бъдеш някому от полза.

— Не… Не можех… — рече Айви, страхът й заменен от отчаяние.

— Какво очакваше? Емоцията ти те осакати, същата слабост стана причина за всичко случило се впоследствие. Ти си безполезна! — продължаваше Етер.

— Не, не съм безполезна! Не съм! — викна Айви, изпускайки оръжието си, запушвайки уши и стискайки очите си.

Метаморфозиращата продължи сред все по-гневни отричания от страна на Айви.

— Ти си противен, уродлив, невеж изрод. Най-доброто, което можеш да сториш, е да умреш бързо, за да отвориш път на по-достойно създание. Няма как да стане по-ясно, че си вражески помощник. Играчка на д'кароните.

Айви бавно отпусна ръце и изгледа Етер вбесено.

— _Не_ съм една от тях — рече тя. Нямаше и следа от детинския тон. Гласът й бе сериозен и носеше заплашителна нотка.