Обединени от божества

— Предполагам трябва да почувствам страх. Въображаемото чудовище, опустошило форта, оставяйки само теб. За глупачка ли ме вземаш? Ти си единственото чудовище тук — изрече Етер със самодоволна презрителна усмивка.

През целия спор Етер бе изтиквала Айви все по-близо и по-близо до една граница. Сега границата бе прекосена. Очите на женския малтроп се замъглиха, клепачите леко потрепнаха. Разнесе се дълбоко ръмжене. Въздухът започна да става все по-топъл, докато накрая водата започна да се стича по ледения щит въпреки усилията на Етер да я поддържа замръзнала.

— Жалките ти трикове не ме плашат — отбеляза Етер.

Айви се отпусна на коляно. Пръстите й сграбчиха сопата, стискайки дървото толкова силно, че то пропука. Ръмженето прерасна в рев. Накрая избухна енергия. Силата й пръсна леда и запрати парчетата на десетки крачки.

Лейн — заедно с телата на Миранда и Мин — бе запратен във въздуха, приземявайки се на значително разстояние. Водната форма на Етер бе пръсната. Избраната бързо се събра отново, същевременно превръщайки се в огън. Когато сетивата й се възвърнаха, доловиха внушителна гледка. Айви се носеше над земята. Заплашително червена аура я обгръщаше, потрепваща от пукота на чиста енергия. Неестествен вятър размяташе наметалото й и диплеше дългата й коса. Оръжието й димеше при допира на пръстите, металните шипове сияеха до бяло. Очите й, сега безлични сфери от пропита с енергия светлина, се спряха върху Етер. Метаморфът усети силата на това създание. Най-малкото се равняваше на нейната собствена, когато се намираше във върхова форма, а понастоящем ситуацията далеч не бе такава. По-добре да се държи настрана.

Айви внезапно се втурна напред. Скоростта й бе смайваща. Етер се втурна право нагоре. Айви я последва. Разстоянието между двете бързо се стопяваше. Мощен замах на тоягата буквално пръсна Етер. Атаката бе съкрушителна. Метаморфът трябваше да приеме въздушната си форма. Айви спря, свеждайки глава и стискайки гърдите си. Оглушителен рев на гняв и болка напусна устните й. През пръстите й се виждаше припламването на белега. То продължи само в течение на миг и изглежда подхрани допълнително яростта й. Отново се втурна напред с подновена сила.

Като преследвана от орел лястовица, Етер маневрираше с резки завои и хвърляния към земята, но напразно. Всички от оставащите драгойли се издигнаха във въздуха, за да се разправят с най-новата си цел. Етер полетя натам, промъквайки се между туловищата им. Айви се вряза в тях. Едно след друго черните крилати чудовища биваха натрошени, без да са в състояние да окажат съпротива. Едва четири сблъсъка по-късно инерцията на Айви започна да намалява. Когато забави ход, чудовищата я връхлетяха.

Скоро се виждаше единствено гърчеща се маса черни туловища, скупчени около червено сияние. Етер застана във въздуха на безопасно разстояние, преценявайки рисковете да остане до края на битката.