Обединени от божества
- Автор: Лало Джоузеф Р.
- Серия: Книгата на Дийкън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG-BOOKS
- ISBN: 9789542989172
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обединени от божества». Краткое содержание книги:
Втората книга от трилогията Книга на Дийкън продължава историята на младата Миранда селесте. Усъвършенствала магическите си умения и твърдо решена да сложи край на войната, опустошаваща родната й земя, девойката се отправя в търсенето на петимата орисани от съдбата Избрани. Всеки нов воин е нова стъпка към мира, но дали Миранда ще съумее да се справи с очаквщите я предизвикателства?
— За какво мислиш? — запита я Айви, нарушавайки трансоподобните лутания на ума й.
— Чудех се дали това място си има име — отвърна девойката.
— Защо?
— Това ми помага да не мисля за по-неприятните неща.
— Бихме могли да си говорим. Никой друг изглежда не обича да говори — предложи Айви.
— Да, много бих се радвала.
Подсладено с редкия лукс на диалога, пътуването минаваше по-бързо. Първоначално бе трудно. Айви не знаеше достатъчно за себе си, за да отговаря на евентуалните въпроси на Миранда, а момичето трябваше да полага специални усилия, за да не я разстрои. Наместо това Айви задаваше множество питания за Миранда и останалите, както и за света като цяло. Изглежда притежаваше само смътни познания за по-значителните събития, случили се през последните десетилетия. Войната я притесняваше, но изглеждаше заинтересувана от всичко, което Миранда можеше да каже за Кенвард.
Внезапно замлъкна насред изречението и впери очи към хоризонта. Мин и Лейн бяха сторили същото, тъй като повей на вятъра от юг бе предизвикал тази реакция и у тримата.
— Какво има? — поинтересува се Миранда.
— Подушвам нещо — рече Айви.
— Наблизо — тихо додаде Лейн.
Мин застана пред Миранда, забивайки нокти дълбоко в земята, разперила криле и оголила зъби. Каквото и да бе намиращото се наблизо, очевидно представляваше значителна заплаха. Етер подуши въздуха с човешкия си нос, но когато той се оказа недостатъчен, отскубна косъм от главата на Айви. След няколко мига се бе превърнала в нейно съвършено копие, включващо и желаното обоняние. Миранда отчаяно се огледа. Нямаше нищо. Тогава… _той_ се появи. На около петдесет крачки разстояние, близо до брега на езерцето. Магията, с която се бе прикривал, се вдигна като завеса, открила Ардън — или по-точно — Епидим.
— Разочароваш ме. Очаквах те. Виждам, че групата се е увеличила — изрече той.
Оръжието му бе идентично на носените от магьосниците, които бе пратил срещу им в близките дни. Лейн скочи напред, изтеглил меч, готов веднъж завинаги да срази врага. В същия миг кристалът в алебардата на Епидим проблесна. Лейн внезапно спря и леко се отдръпна. Айви ахна и се скри зад Миранда. Мин впи нокти още по-дълбоко, а Етер замени формата на малтроп с огнената си същина.
— Какво? — запита девойката.
— Толкова м-много… твърде много — заекна Айви с ужасен глас.
— Драгойли. Десетки. Не можех да ги надуша по-рано — каза Лейн.
Второ проблясване — и пейзажът почерня с най-малко петдесет от отвратителните чудовища. Стояха мирно като статуи.
— Атакувайте и ще ги накарам да ви убият. Опитайте се да избягате и ще ги накарам да ви убият. Дръжте се разумно и ще проведем спокоен, интелигентен разговор. _След което_ ще ги накарам да ви убият. Смятам, че изборът е ясен. Обмислете го за миг. Преценете какви възможности биха ви донесли тези безценни няколко минути. Може би ще съшиете някакъв чудодеен боен план, който ще ви донесе победа. Може би ще ме надхитрите. Това не ме притеснява — изрече той с притесняващо спокойствие.
Лейн стоеше с издигнат меч. Айви трепереше. Страхът й се разпростря. Миранда го усети да плъзва по гърба й. Стискащите жезъла ръце трепереха. Погледите нервно се насочиха към Етер. Единствено тя бе в състояние да започне битката преждевременно. За щастие метаморфът се отпусна на земята и се превърна в камък. От изражението й личеше, че решението й е произтекло от непосилността на предстоящата задача.
— Много добре. Сега трябва да ви предоставя поздравленията си. Багу направи доста внезапно и _изключително_ гневно посещение в столицата. Никога не го бях виждал толкова лошо ранен, нито толкова ядосан. Незабавно ме прати да ви открия и унищожа, като специално наблегна на метаморфа. Това е до известна степен необичайно и противоречи на стандартната процедура на действие. Димънт е най-добрият зверовод, нему би трябвало да бъдат поверени тези създания. Прецизните удари обикновено биват поверявани на Тригора. И което е най-лошо, убиването дори на един от вас преди появата на останалите е ужасна загуба на време. Лично аз смятам това за глупаво.
— Използвай лъка. Цели се в устата — нареди Лейн.
Миранда кимна, бавно смъквайки оръжието от рамото си.
Епидим продължи, видимо незасегнат от действието.
— Доволен съм от знанието, което придобих за метаморфа. Не възразявам срещу гибелта й. Бих искал да надникна в главата на Лейн, преди да умре, втори опит с Миранда също би ми донесъл удовлетворение, но в действителност съм запленен от треперещия къс козина зад гърба й.