Обединени от божества

Появата на Етер бе съвсем навременна. Лейн се затрудняваше да държи чудовищата настрана от Айви. Множеството дълбоки резки говореха за безнадеждната битка, която водеше. Етер прие каменната си форма, заставайки до него. Нанасяше удар подир разтърсващ удар по приближилите се чудовища. Повечето от драгойлите вече бяха усетили жилото на Лейновия меч, носейки дълги белези по муцуни и вратове. Тежките каменни лапи отвориха тези рани. От тях заструи слаба оранжева светлина, предшествала рухването на създанията.

Миранда достигна мястото, където Мин бе паднала. Без секунда колебание се гмурна в леда. Водата я преряза като с нож. Сякаш някой премаза гърдите й. Стиснатите й очи се отвориха леко. Болка се вихреше в тила й. Пречупената от леда бледа синя светлина очерта безжизнената форма на Мин, плуваща край нея. Миранда напрегна замръзналите си крайници, приближавайки се към дракончето. Раненото рамо бе почти безполезно, ръката й стискаше немощно жезъла, но момичето пак не се отказваше. Бавно, агонизиращо бавно се приближи. Дробовете й крещяха за въздух, рамото крещеше за почивка, тялото й крещеше за топлина, ала Миранда не спираше.

Накрая протегна здравата си ръка, сграбчи дракончето и започна да се издига към повърхността. Сърцето й се сви. Ледът се бе разместил. Три големи парчета се бяха съединили. Въздухът нямаше да й стигне за още дълго. Болката и студът бяха свели съзнанието й до същинска каша. С огромни усилия създаде течение, което да я отнесе до брега. Затвори очи и насочи цялата си останала енергия към съсредоточаването си.

Драгойл изстреля облак черен дъх към Айви. Лейн, лишен от други възможности, я грабна от земята. Киселината я пропусна на косъм, но спасителят й не разполагаше с такъв късмет. Кракът му бе покрит с черната мъгла. След секунди тя се бе просмукала, разяждайки тъканта и козината със съскане, започвайки да разтваря и плътта. Лейн стисна зъби, но не издаде никакъв звук. Продължи да се движи с цялата бързина, която нараненият крак му позволяваше. Разполагащи с голяма и бавна цел, драгойлите изоставиха Етер и насочиха вниманието си изцяло към двамата малтропи. Лейн бързо се оказа заобиколен. Едната му ръка стисна здраво дръжката на меча. Другата бавно положи Айви на земята.

— Айви. Трябва да се биеш — рече той.

Тя се изправи на крака с олюляване. Носената от нея сопа изобщо не бе напускала ръката й. Повдигна я.

— Не мога да направя това… не мога… — прошепна Айви, ужасено гледайки чудовищата пред себе си.

Внезапно нещо друго привлече вниманието на драгойлите. Откъм езерото се носеше увеличаващ се рев. Обръщайки се към новата заплаха, можаха да съзрат как езерото изскача от басейна си и се втурва да ги нападне. Огромни късове лед и струи вода нахлуха върху бойното поле. Айви затвори очи и се извърна, потискайки писък. Етер прие водна форма и се изля сред драгойлите. Повдигна ръка и водата около тях се раздели. Някои от чудовищата бяха отнесени от стихията или натрошени от леда. Останалите бяха скочили във въздуха. Отдръпвайки се, водата остави зад себе си телата на Миранда и Мин.