Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Разполагаме с твърди доказателства, че китайците не са замесени — добави Макелрой. — Главно защото те все още нямат необходимите ресурси да се превърнат в суперсила. Вече са готови в икономическо отношение. Числеността на армията отдавна е без значение. Важното е какво имаш в банката. А портфейлът на китайците се пука по шевовете. Руснаците обаче са в съвсем друго положение.
— Дали инцидентът в парка не е бил тест на системата за пренос? — попита Чапман.
— Според нас е точно така — кимна Уийвър. — Нано-ботите бяха пръснати навсякъде, но без присъствието на биологични или химически оръжия. Поне такива, каквито са ни известни. Но ако все пак подобни оръжия са били пренесени с помощта на нанотехнологиите? Би било катастрофално!
— Значи наноботите са средство за създаване и пренасяне на биохимични оръжия с неизвестна конфигурация? — бавно промълви Чапман. — Просто ги вкарват в бомбата и ги изстрелват?
— Да — кимна Макелрой. — Ако всичко бъде изпълнено както трябва, конвенционалните сили за сигурност ще бъдат безсилни да им попречат. Затова ние се надяваме Фаут да допусне грешка и да ни отведе при онези, с които работи. И то скоро. Не е достатъчно да го арестуваме, защото ни трябват и останалите. А само той може да ни отведе до тях.
— Опитваме се да му окажем натиск чрез Фрийдман — добави Уийвър. — Именно затова организирахме срещата помежду им тази вечер. Същата, която вие двамата почти успяхте да провалите.
Без да обръща внимание на последната забележка, Стоун попита:
— Но как Тюркекул се оказва свързан с руснаците?
— Когато се срещнахте, той не ти ли спомена, че е прекарал известно време в Афганистан? — попита Макелрой.
— Да, спомена ми — кимна Стоун.
— Интересен е отрязъкът от време, през който е бил там.
— Нека отгатна: краят на седемдесетте и началото на осемдесетте. Периодът, през който руснаците се опитват да разбият муджахидините.
— Точно така. Сигурен съм, че Фаут се е обявил за привърженик на муджахидините.
— А всъщност е бил на страната на руснаците — добави Стоун.
— Така мислим сега — кимна Уийвър. — Но когато се появи за пръв път, бяхме убедени в искреността му. Ако знаехме с кого е свързан, сега щеше да е в затвора. Но за съжаление не знаехме.
— Значи не сте изненадани от появата на руския автомат в Пенсилвания?
— Не, разбира се. Това само потвърди подозренията ни.
— Но защо ще изпробват новата технология точно в парка „Лафайет“? — попита Чапман. — Нали по този начин ни дават шанс да изследваме отломките и да открием онези наночастици?
— Според мен демонстрират огромна самоувереност относно своите технологии — въздъхна Уийвър. — Арогантни мръсници. Което доказва, че Студената война никога не е свършвала.
— Да се надяваме, че става въпрос именно за това — обади се Макелрой. — Защото така получаваме възможност да променим нещата.
— Значи мислите, че Тюркекул се е появил в парка, за да детонира бомбата дистанционно? — попита Стоун. — След като се е отдалечил на безопасно разстояние?
— Имал е среща с Фрийдман — отвърна Макелрой. — Затова напускат заедно парка.
— Нямаше да е зле, ако предварително бяхме информирани — отбеляза Стоун.
— Знае само онзи, който трябва да знае — процеди Уийвър.
— Писна ми от тези глупости! — остро отвърна Стоун. — Те изобщо не са оправдание за решението ви да ни държите на тъмно!
— Нека отговоря на въпроса ти, Оливър — намеси се Макелрой. — Да, според нас той действително е взривил бомбата дистанционно. Срещата с Фрийдман се оказва отлично прикритие за присъствието му в парка. Тя остава много изненадана, че той не осъществява контакт, въпреки че е седяла само на няколко крачки от него.
— А от вас двамата искаме да престанете да се мотаете наоколо! — изръмжа Уийвър, местейки поглед от Стоун към Чапман и обратно.
— Ако ни бяхте предупредили, със сигурност нямаше да ви се пречкаме — отвърна Стоун.
— На онзи етап не беше наложително, но сега вече сте предупредени. Ясно ли е?
Макелрой мъчително се изправи, опирайки се на масата.
— Сигурен съм, че им е ясно, директоре — каза той.
— Искам да питам още нещо — обади се Стоун.
Макелрой и Уийвър го погледнаха въпросително.
— Президентът е информиран за наночастиците, но дали знае, че подозирате Тюркекул в предателство?