Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Не ти, а аз — отвърна Стоун.
— А защо не аз?
— Присъствието ти е прекалено официално.
— Но ти също имаш значка.
— За мен тя е временна придобивка, докато ти си вадиш хляба с нея.
— Кога мислиш да го направиш?
— Защо питаш?
— За да предупредя ченгетата да те чакат.
— Хей, ти на чия страна си? — намръщено я изгледа Анабел.
— Но ако ме вземеш със себе си, няма да кажа на никого — невинно се усмихна Чапман.
— Идеята ти не ми харесва — заяви Стоун.
— Но нали непрекъснато говориш за лоялност между партньорите?
— Добре — реши най-сетне той. — Отиваме двамата, ти и аз.
Анабел направи опит да протестира, но Стоун сложи ръка на рамото й.
— Моля те, Анабел!
— Значи ние свършихме черната работа, а вие двамата ще се забавлявате! — огорчено каза Кейлъб.
— Виждам, че си претърпял дълбока метаморфоза — не сдържа усмивката си Анабел. — Между другото, поведението ти по време на визитата беше безупречно, както и облеклото ти…
— Благодаря — светна лицето на Кейлъб. — Винаги съм си мислил, че…
Но Анабел вече беше забравила за него.
— Желая ти късмет — каза тя на Стоун. После погледна Чапман. — А ти му пази гърба, чуваш ли?
— Добре — обеща Чапман.
Двамата бързаха надолу по улицата. Стоун беше облечен в костюм и носеше куфарче. Чапман беше с пола и високи токчета, с шал на раменете и голяма чанта в ръце. Прекосиха парка към Джаксън Плейс. Стоун отключи офиса на Фрийдман, а партньорката му набра кода на алармата. Тихото писукане спря. Стоун затвори вратата и пристъпи навътре.
Светлината от улицата беше достатъчна, макар че Чапман успя да се блъсне в някакво бюро.
— Според сведенията на Анабел кабинетът на Фрийдман е горе, в дъното — прошепна тя, докато разтъркваше удареното място.
Час по-късно стояха един срещу друг и в очите им се четеше отчаяние.
Стоун седна на ръба на бюрото и се огледа. Бяха преровили всички папки, но беше ясно, че основните материали са в компютъра. За съжаление системата беше защитена с парола, която не успяха да налучкат.
— Някакви блестящи идеи? — подхвърли Чапман.
— Не. Трябваше да вземем и Хари. Той положително щеше да проникне в компютъра.
— Май ще е най-добре да изчезваме.
Тръгнаха обратно по стълбите. Стоун се обърна към прозореца и моментално забеляза опасността. Преодоля на два скока разстоянието до клавиатурата, набра кода и дръпна Чапман зад вратата на близкия офис.
Няколко секунди по-късно вратата се отвори и алармата се активира. Мариса Фрийдман натисна съответните бутони и писукането престана. Затвори след себе си и пое нагоре по стълбите.
Стоун открехна вратата и предпазливо надникна.
— Сега е моментът да се измъкнем — прошепна зад гърба му Чапман.
— Не, ще изчакаме — поклати глава той.
Двайсет минути по-късно стълбите отново заскърцаха и Стоун безшумно затвори вратата. Чуха как алармената система отново се активира, последвана от захлопването на външната врата.
Стоун преброи до пет и надникна в коридора.
— Чисто е, да вървим — обяви той.
Успяха да се измъкнат още преди активирането на алармата.
— Там! — прошепна Чапман и посочи на север. Фрийдман беше на крачка от пресечката при музея „Дикейтър“.
— Оливър? Агент Чапман?
Обърнаха се едновременно. Зад тях стоеше Алекс Форд и внимателно ги наблюдаваше.
— Какво правите тук? — попита той.
— Ти какво правиш тук? — намръщи се Чапман.
— Една от задължителните си обиколки на периметъра, ако това изобщо ти влиза в работата — хладно я изгледа Форд, после отново насочи вниманието си към Стоун. — Оливър?
— Извинявай, Алекс, но нямам време за обяснения. По-късно ще ти кажа всичко.
Стоун хвана ръката на Чапман и двамата се отдалечиха бързо. Алекс Форд остана да гледа смаяно след тях.
— Качва се в такси — каза след минута Чапман.
— Това не е проблем — отвърна Стоун и махна на таксиметровата кола, която се задаваше от другия край на улицата. Настаниха се отзад. Стоун показа значката си и нареди на шофьора да следва таксито пред тях.
Колата с Фрийдман направи един завой, после друг, неизменно придържайки се в западна посока.
— Това ми изглежда познато — промърмори Стоун.