Дяволският квадрат

— Което не ме освобождава от отговорност. Втори път няма да допусна подобна грешка.

— Не можеш да закриляш приятелите си изцяло.

— Но мога да не ги поставям в опасни ситуации.

— Каза, че сте постигнали известен напредък. Това означава ли, че сте близо до решаването на проблема?

— Да.

— Работата е сериозна, така ли?

Стоун погледна Чапман, замълча за миг, после кимна.

— Много сериозна.

— В такъв случай внимавай. Ако имаш нужда от помощ, просто ми се обади.

След тези думи Алекс се отдалечи по алеята.

— Готин е — отбеляза Чапман.

— Абсолютно — потвърди Стоун. — Когато разговарям с него, винаги си мисля, че извадих късмет с такива приятели, но същевременно си давам сметка колко съм недостоен за тях.

— Какво ще правим с мистър Сайкс? — смени темата тя. — Директен подход или нещо по-заобиколно?

— И двете едновременно.

— Как така?

— Току-що ми хрумна нещо. Нали помниш латиноамериканците, които бяха убити?

— Разбира се.

— Те са били замесени. Всички до един, с изключение на Лойд Уайлдър.

— Моля?

— Мъжът, който е говорил с Анабел, е излъгал за баскетболния кош.

— Но ти беше убеден, че и Лойд Уайлдър е в играта. Какво те накара да промениш мнението си?

— Подозирах, че е замесен, но не бях убеден. Сега обаче вече съм убеден, че подозренията ми са били неоснователни.

— Защо?

— Анабел и Рубън внезапно се появяват в онзи бар и започват да разпитват за разсадника. Напълно непознати за когото и да било. Но един от посетителите започва да им обяснява как са видели някой да демонтира баскетболния кош и този някой не е бил Джон Кравиц.

— Е, и?

— Ние видяхме, че сградата, на чиято стена беше закрепен кошът, се намира на двайсетина метра от съседната. Как е възможно да различиш в мрака ръста и възрастта на някой, който се е качил на стълба, за да демонтира баскетболния кош? Откъде идва увереността на разказвача, че този човек е бил по-дребен и по-възрастен от Джон Кравиц?

— Тук си прав. И твърди, че си е тръгнал още преди извършителят да слезе от стълбата.

— А Анабел и Рубън са нападнати веднага след като получават „безценната“ информация.

— Значи е било постановка?

— Според мен те са знаели кои са Анабел и Рубън още преди да се появят в бара.

— И са се опитали да ги убият?

— Именно — кимна Стоун. — Опитали е точната дума. Рубън е прострелян на две места, но раните му не са фатални. Според мен е умишлено. Без съмнение той е смелчага, но едва ли би могъл да се отърве с един пистолет срещу противник, разполагащ с автоматично оръжие. Който на всичкото отгоре в един момент се изтегля. По всички правила на битката Рубън би трябвало да е мъртъв.

— Искаш да кажеш, че нарочно са го оставили жив?