Дяволският квадрат

— Мисля, че открихме как е било отровено дървото! — съобщи тя и посочи каничката с кафе и чашите, поставени на масичката до вратата.

Седнаха и се извърнаха към видеомонитора.

— Какво ще гледаме? — попита Стоун.

— Един запис на парка „Лафайет“, направен от МВС три седмици преди инцидента. Вижда се от автоматично датираните кадри.

— А какво ви накара да се спрете именно на този запис? — попита Чапман.

— Гледаме всичко, до което ФБР има достъп — самодоволно отговори Ашбърн, после смени тона. — Но досега нямахме резултат. Тук обаче попаднахме на нещо интересно.

Тя пусна видеото.

Стоун имаше чувството, че се намира на броени метри от парка — толкова ясни и контрастни бяха кадрите. Когато една жена се появи, той неволно се приведе напред. Дрехите й бяха мръсни и дрипави, лицето и ръцете й бяха почернели от мръсотия, сплъстената й коса се спускаше на мазни кичури до раменете.

— Скитница — отбеляза Чапман.

— Точно така, бездомница — кимна Ашбърн. — Поне на външен вид. Но гледайте какво прави.

Жената бавно прекосяваше парка. В дъното се виждаха униформени служители на Сикрет Сървис, които я наблюдаваха отдалеч. Паркът беше обществено място, отворено за всички. Поради близостта му с Белия дом той се посещаваше от много туристи, което налагаше както мерки за сигурност, така и поддържането му в добро състояние. Стоун беше виждал как агентите на Сикрет Сървис отстраняват бездомници с мръсни дрехи, действайки любезно, но решително. Няколко пъти беше забелязвал, че после дори им купуват кафе и закуски.

Но жената на екрана явно не се нуждаеше от подобно внимание. Тя продължаваше да куцука по една от алеите, влачейки левия си крак. Едва сега Стоун обърна внимание на пластмасовата бутилка, която държеше в ръцете си. Когато стигна до кленовото дърво, тя изведнъж се просна по очи и застена.

Ашбърн спря записа на този кадър.

— Погледнете — прошепна тя и насочи лазерната показалка към бутилката. Тя беше без капачка, обърната с гърлото надолу. Течността се изливаше в основата на дървото. На следващите кадри ясно се виждаше, че цялото съдържание на бутилката попива в почвата. Малко по-късно хората от охраната помогнаха на жената да се изправи и я изведоха от парка.

— Дали са усетили някаква странна миризма? — попита Стоун.

— Вчера открихме охранителите и ги попитахме — отвърна Ашбърн. — Веднага си спомниха за инцидента. Според тях скитницата миришела толкова лошо, че не са усетили нищо друго. Забелязали разлятата бутилка, но решили, че се е случило при падането. Никой не свързал малкия инцидент с изсъхването на дървото, станало по-късно. Ние си направихме труда да изследваме почвата около корените и открихме парченца от кората, предвидливо съхранени от Службата по поддръжка на обществените паркове. Тестовете показаха, че разлятата отрова е запечатала почвата около корените и дървото е престанало да приема вода и хранителни съставки. Така било обречено на изсъхване.