Дяволският квадрат

65

— Къде ви сеят, къде никнете! — извика Уийвър. — Какво да правим с вас, да ви вземат мътните?

Макелрой облегна лакти на масата и направи пирамида с пръстите си.

— Как стигнахте до Мариса Фрийдман? — попита той.

— Само тя остана — сви рамене Стоун.

— И къде решихте, че отива?

— При Фаут Тюркекул.

Макелрой стрелна с очи първо Уийвър, а после и Аделфия.

— Ето защо не отговори на въпроса ми, когато те попитах за връзката ти с него — подхвърли му Стоун.

— Имаш предвид, когато ме попита дали крия и нещо друго? — вдигна вежди англичанинът. — Да. Самият аз се включих в играта с известно закъснение, но бързо разбрах, че нещата стават все по-заплетени. Трябва да ти призная, че това е най-трудната шахматна партия в живота ми, Оливър. Наистина е така. Надявам се да бъда достоен за предизвикателството.

— И ти ли се надяваш на същото? — обърна се към Уийвър Стоун.

Лицето на директора почервеня.

— Правим каквото можем при създалите се обстоятелства — отвърна той. — Една погрешна стъпка, и всичко отива по дяволите. Както вие двамата направихте тази вечер.

— Как стигнахте до нас? — попита Чапман.

— Лесно. Проследихме Фрийдман и видяхме, че вие правите същото.

— Защо следите собствената си агентка? — сбърчи вежди Стоун.

— Защото е много ценна за нас, а ние се грижим за хората си.

— Видях, че гледа как ни прибирате. Не беше изненадана.

— Предупредихме я по телефона в мига, в който ви засякохме.

— А дотогава нямаше представа, така ли?

— Какво ти пука! — излая Уийвър.

— Я ми кажете, каква е истинската роля на Фаут Тюркекул? — попита директно Чапман. — Защото май не е по петите на Бин Ладен, а?

— Откога го подозирате в предателство? — добави Стоун.

В очите на Уийвър се мярна изненада, но Макелрой каза:

— Знаех, че ще стигнеш до това заключение.

— Но ми отне много време. Прекалено много!

— Той се появи при нас с големи обещания — продължи Макелрой. — Толкова големи, че прикрепихме към него Аделфия, една от нашите най-добри агентки. Едва на по-късен етап го прехвърлихме на Фрийдман.

— Това беше една от причините да изчезна, Оливър — добави Аделфия. — Трябваше да работя с Фаут.

— Върху какво по-точно? — попита Чапман.

— Той ни предложи конкретна оферта — жлъчно се усмихна Уийвър. — Първо, обеща да ни заведе при Бин Ладен. И второ, да ни отърве от къртицата в собствените ни редици.

— А после се оказа, че къртицата е той, така ли? — попита Стоун.

— По-скоро троянският кон — въздъхна Макелрой. — Или някакъв унищожителен вирус.

— Какъв вирус? — вдигна вежди Чапман.

— Пуснахме го през вратата, а той донесе със себе си куп непознати елементи — оплака се Уийвър.

— Сега нямаме друг избор, освен да се правим, че му вярваме — добави Макелрой. — Продължаваме да работим с него, за да разкрием и другите му контакти. Не е най-доброто решение, но възможностите ни са ограничени.