Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Мога да ви предложа услугите си в тази посока — кимна Фрийдман. — Имам контакти с много хора в правителството, особено в енергетиката. Но кой ви насочи към мен, ако позволите да попитам?
— Никой, заложихме на близостта — каза Анабел и кимна към прозореца.
— С Белия дом ли? — проследи погледа й Фрийдман и се усмихна. — Интересен подход. Но ще ви призная, че именно това беше една от причините да се установя тук.
— Разбира се, погледнахме и списъка с клиентите ви — каза Анабел. — Направи ни впечатление, че много от тях работят в нашата област.
— Разкажете ни нещо по-конкретно за дейността си — добави Кейлъб, почуквайки с цигарата върху плота. — Искаме да сме сигурни, че сте в състояние да ни помогнете. Все пак става въпрос за оборот от милиарди евро, или по-скоро долари, ако ще работим тук.
— Разбира се — съгласи се Фрийдман и ги запозна накратко с дейността на компанията, със собственото си образование и опита си, както и с областите, в които би могла да им бъде полезна.
След като свърши, тя се облегна на стола си и спокойно добави:
— За работата, която евентуално бихте ми възложили, ще поискам възнаграждение от десет хиляди долара месечно. Тази сума е изцяло в рамките на обичайните ни хонорари. За допълнителни услуги ще бъдат необходими и допълнителни суми. Всички условия ще намерите в нашите стандартни договори за хонорари.
— Разбира се — кимна Анабел. — Това си е в реда на нещата.
— В коя част на Германия живеете? — погледна я от упор Фрийдман.
— В Берлин. Но съм израснала другаде.
— О, така ли? Къде, ако позволите да попитам?
— На различни места — неопределено отвърна Анабел.
— Тя е космополитна личност — поясни Кейлъб. — И потайна.
— Напълно разумно — съгласи се Фрийдман. — В днешно време всеки следи всекиго.
— Ще поддържаме връзка — изправи се Анабел. — Auf Wiedersehen.
— Ciao — добави Кейлъб.
64
Оправиха се към един хотел в Северна Вирджиния, където бяха наели стая в случай, че някой все пак реши да ги проследи. Взеха асансьора и се насочиха към една врата в дъното на коридора. Стоун и Чапман ги чакаха в стаята.
Разказаха подробно за срещата си с Фрийдман.
— Дали подозира нещо? — попита Чапман.
— Изглежда ми достатъчно добра, за да подозира всичко — отвърна Анабел, а Стоун кимна в знак на съгласие. — Май действително управлява лобистки бизнес.
— От списъка с клиентите може да се заключи, че наистина е така — обади се Стоун. — Което обаче не би й попречило и за нещо странично.
— В смисъл, че лобирането може да се окаже и прикритие за шпионска дейност — добави Чапман.
Анабел приглади с длан изрусената си коса.
— Някакви идеи за същността на тази дейност?
— Вече споменах, че може би участва в някаква схема на американското разузнаване.
— Което е било причината за появата й в парка през онази вечер? — вдигна глава Кейлъб.
— Точно така — кимна Стоун. — Потенциална среща с човека, когото Хари следи. Но това е само предположение и не се потвърждава от нищо досега.
— А какво представлява човекът, когото Хари следи?
— Ще трябва да разберем сами.
— Чрез Фрийдман ли?
— Но без тя да се усети. Нямам й никакво доверие.
— Но каква връзка с бомбата има всичко, изброено дотук? — попита Кейлъб.
— Не знам — призна Стоун. — Присъствието им в парка онази вечер би могло да се окаже пълна случайност. Какво й казахте на раздяла?
— Че ще държим връзка — отвърна Анабел.
— И какъв е резултатът от вашите действия? — обади се Чапман. — Не се съмнявам, че сте изиграли ролята си както трябва, но това все още не означава нищо.
— Напротив — възрази Анабел, извади малка пластмасова кутийка от чантата си и я постави на масата. Под капачето ясно личеше отпечатък на ключ. — Снех го, докато Кейлъб я помоли да му покаже картината във фоайето, а аз отскочих до тоалетната. Това е ключът за офиса, от който веднага мога да извадя дубликат.
— Там има алармена инсталация — отбеляза Кейлъб.
— Клавиатурата е точно до входната врата. Снощи останахме да наблюдаваме сградата. Фрийдман си тръгна последна, някъде към седем. Успях да заснема кода, който тя набра. Бях заела позиция в парка и се правех, че снимам статуите.
— Значи ще проникнем в кантората й, така ли? — попита Чапман.