Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Но от своя страна той не е особено активен, така ли? — попита Стоун.
— Точно така — кимна Уийвър. — Работи изключително бавно. Пожела да се премести във Вашингтон. Подготвяше се много дълго, градеше мрежата си в продължение на месеци. А после, още преди да се усетим, се стигна до този ад.
— За „Лафайет“ ли става дума? — попита Чапман. — Взривът негова работа ли е?
— Без съмнение — кимна Уийвър. — Според нас той е прелюдия към нещо много по-сериозно.
— А каква е ролята на Фрийдман? — попита Стоун.
— Тя е сред най-дълбоко законспирираните ни агенти. Официално действа като лобист, а голяма част от чуждестранните й клиенти са официални представители на нашите съюзници. Това й дава възможност да пътува много и да изготвя съответните рапорти. Едно от големите й предимства е доброто владеене на арабски. Дълги години е работила в Близкия изток — отначало като агент на ЦРУ, а после и като сътрудник на НРЦ. Има солидни контакти в региона. Изборът й за сътрудничка на Фаут беше напълно логичен, най-вече на фона на това, което свърши Аделфия.
— Как ще обясните комбинацията между лобист и учен?
— Лесно. Фрийдман представлява няколко организации от Близкия изток, които поддържат контакти с Фаут Тюркекул. Официално те работят по инициативи за по-тесни икономически отношения между Пакистан и САЩ.
— А с кого разговоря по телефона, докато беше в парка?
— С агент, който й осигурява прикритие пред ФБР — отвърна Уийвър.
— Кога започнахте да подозирате Тюркекул? — попита Чапман.
— Много късно, разбира се — въздъхна Макелрой, механично опипвайки вратовръзката си. — Той се оказа твърде добър. Още в началото Фрийдман заподозря нещо. Проверихме подозренията й и те се оказаха основателни. Бих добавил, че тя го направи въпреки огромния риск, на който беше изложена.
— Но нали казахте, че той не знае за вашите подозрения? — вдигна вежди Стоун.
— Тюркекул е твърде умен и опитен, за да не подозира нищо. Ние обаче не му дадохме реална причина за подобни подозрения, ако разбираш какво имам предвид. Вероятно знаеш, че го покрихме при няколко отделни случая.
— Какви са плановете му според вас?
— Ами какво търсят наноботите в състава на бомбата? — каза Уийвър. — Лично аз съм много уплашен от този факт. Ти също би трябвало да си уплашен. Знам, че си разговарял с президента в Кемп Дейвид. На тази тема, нали?
— Между многото други теми — каза Стоун. — Президентът ми спомена за наноботите, без да навлиза в подробности. Например дали те могат да увеличат мощността на бомбата.
— Не — поклати глава Макелрой. — Продължаваме да говорим за конвенционални експлозиви. Според нас това е просто още един начин за пренос на биологични и химически оръжия, който е далеч по-ефективен от всичко, известно досега.
— Как го правят въпросните наноботи? — попита Чапман. — Имайте предвид, че в университета ме скъсаха на изпита по химия.
— Бих предложил на този въпрос да отговори Уийвър — отвърна Макелрой.
Директорът на НРЦ се прокашля и започна:
— Наноботите са нанороботи от ново поколение. Те се проявяват на молекулярно ниво и имат разностранно приложение. Смята се, че в близко бъдеще те ще могат да атакуват раковите клетки, без да засягат здравите. На практика възможностите им са безкрайни.
— А употребата им като биологично оръжие? — попита Стоун. — Всички знаем, че дори днес терористите са в състояние да вкарат антракс във всяка бомба. По какъв начин въпросните нанотехнологии увеличават риска?
— На молекулярно ниво всичко е възможно, Стоун — отвърна с леко раздразнение Уийвър. — Говорим за манипулация на отделните атоми, и то извън нормалните конфигурации.
— Имаш предвид нормалните конфигурации, които можем да контролираме — отбеляза Стоун.
— Приемаме уточнението ти, Оливър — намеси се Макелрой. — Точно това е същността на въпроса: как да откриваме и контролираме тези процеси. При неуспех противникът получава огромно предимство. Решаващо предимство.
— Противникът? — вдигна вежди Стоун. — Може би имаш предвид руснаците?
— А къде остават китайците? — добави Чапман. — Те разполагат с огромен финансов ресурс, а науката им напредва с бързи крачки.
— Автоматите „Кащан“ и странният език на нападателите — напомни й Стоун. — Това сочи директно към Москва.