Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Добра работа, агент Ашбърн — погледна я Стоун. — Според мен сте открили един умишлен саботаж.
— Което не ни помогна особено — призна с въздишка Ашбърн.
Напуснаха мобилния център и се насочиха към парка.
— Май готвят засаждането на друго дърво — отбеляза Чапман и посочи кратера, около който се суетяха хора от парковата под дръжка.
— Да се надяваме, че използват услугите на друг доставчик — отбеляза Стоун. — И че проверяват по-внимателно корените.
Оказа се, че екипът е в познатия състав. Джордж Сайкс даваше указания на подчинените си, които почистваха ямата и я засипваха с прясна почва.
— Предполагам, че антитерористите са приключили работата си тук — каза Чапман.
— Да се надяваме — кимна Стоун.
— Какво беше онова просветление снощи? — изгледа го тя. — Спомена нещо за бели палатки, после млъкна.
— Щях да дойда тук и без обаждането на Ашбърн — отвърна той и посочи офис сградата, от която беше долетяла стрелбата. — Я премери разстоянието.
— Благодаря, вече го направих.
— Помниш ли цветните маркери, пръснати из парка?
— Оранжеви за отломките, бели за куршумите — каза тя.
— А как бяха разположени?
Чапман огледа тревните площи.
— Оранжевите бяха навсякъде, както би трябвало да се очаква след експлозия на бомба — отвърна тя.
— А белите?
— Доколкото си спомням, те бяха концентрирани само в западната част на парка — колебливо отвърна тя.
— Именно. „Концентрирани“ е най-точното определение.
Чапман вдигна глава към офис сградата, после мислено проследи трасето на изстреляните куршуми.
— Ти още тогава спомена, че попаденията на куршумите са причината да обърнем внимание на тази сграда.
— Кокошката и яйцето — направи гримаса Стоун. — Подходих към уравнението от обратната страна.
— Какво?
— Помислих си, че са използвали сградата или част от нея, защото тя е по-високо от градината на покрива на хотела и им е осигурявала по-добра видимост над дърветата. Тоест не са стреляли на сляпо. Разсъждавах като снайперист, но се оказа грешен подход.
Объркването в очите на Чапман изчезна.
— Искаш да кажеш, че след като не са имали конкретна мишена, да речем, нашия премиер, им е било все едно дали стрелят на сляпо, или не.
— Точно така. Автоматичният огън лесно би преминал и през короните на дърветата. Но офис сградата им предлага директен изглед към парка. На тъмно това е задължително, защото всичко изглежда по друг начин и влошава шансовете за точни попадения. Биха могли да използват прибори за нощно виждане, но тук винаги има разсеяна светлина. А приборите лесно се забелязват от всеки друг, който използва подобна техника. Като охраната например.
— Добре, ясно — кимна Чапман. — Какво искаш да кажеш с всичко това?
— Стрелците умишлено са стреляли в западна посока.
— Но ти беше именно там, до нашия човек.
— А куршумите попадаха съвсем близо до нас. Според мен е станало по-скоро случайно. Но на тях изобщо не им е пукало дали ще ни улучат, или не.
— Защо тогава са насочили стрелбата именно към западната част? — озадачено го погледна Чапман.
Стоун понечи да отговори, но тя го спря.
— Не се обръщай! Една от работничките ни гледа много странно!
— Коя?
— Младата жена. Не мърдай, ще опитам нещо.
— Какво?
— Почакай, и ще разбереш.
Стоун се престори, че изследва нещо в тревата пред себе си. Две минути по-късно Чапман се върна.
— Сега ще изчакаме пет минути, а после ще тръгнем на север, към църквата — обяви тя.
— Защо?
— За да се срещнем с жената.
— Как го направи?
— С помощта на някои дребни женски сигнали, които почти винаги остават незабелязани за мъжете.
67
Пет минути по-късно вече бяха в църквата „Сейнт Джон“ и се възхищаваха на бродираните килимчета пред „президентската скамейка“.
— Джеймс Мадисън, Джон Куинси Адамс — започна да чете надписите върху килимчетата Чапман. — Впечатляващ списък на велики личности.
— По онова време твоите сънародници са мислили другояче. За тях това са били имената на революционери, а дори и на терористи.
— Е, двеста години са достатъчно време за изглаждане и на най-дълбоките различия.