Дяволският квадрат

— Какво от чутото ви направи впечатление? — попита Чапман.

— Той каза, че чакаме специалист, който трябва да провери дървото. И че междувременно подбираме подходящата почва и подхранващи добавки.

— Правилно — потвърди Стоун. — А не беше ли така?

— Не, точно така беше.

— Тогава какъв е проблемът?

— Май не обяснявам както трябва. Може би това е причината да работя с ръцете си, а не с главата.

— Спокойно, Джуди, не бързай — меко каза Чапман.

— Работата е там, че специалистът вече беше проверил дървото и го обяви за напълно здраво. Преди спускането му в дупката го прегледа отново, но само за да се увери, че кранът не е нанесъл някакви поражения. Почвата и хранителните добавки отдавна чакаха.

— Искате да кажете, че не е имало причини дупката да не бъде зарита веднага? — вдигна вежди Стоун.

— Точно така. Стори ми се глупаво да я маркираме с ленти, вместо да я зарием. Ами ако някой паднеше в нея?

— Което всъщност се случи — добави Чапман.

— Да, но още тогава това ми се стори странно.

— Какво беше обяснението на Сайкс? — попита Стоун.

— Никакво. Той е шеф, не е длъжен да ни дава обяснения.

— Всички ли бяхте там, когато дойде агент Грос?

— Само в началото. После той се отдели настрана с мистър Сайкс.

— Но докато бяхте там, въпросът за дупката не беше повдигнат, така ли?

— Помня, че агентът на ФБР му го зададе, но мистър Сайкс каза, че е време да се връща на работа, и той побърза да му зададе и останалите си въпроси.

— А някой от колегите ви не попита ли за откритата яма? — погледна я очаквателно Чапман.

— О, те са страхотни и много обичат работата си. Но са свикнали да изпълняват заповеди също като мен. Едва ли са се замислили по въпроса. Аз съм малко по-независима от тях. Без да искам, чух какво ви каза мистър Сайкс и реших, че трябва да го знаете.

— Правилно постъпи, Джуди — усмихна се Чапман.

— Сега трябва да се връщам на работа.

— Много добре — изправи се Стоун. — Благодаря за помощта. Не споменавайте на никого за нашия разговор.

Донахю кимна и на лицето й се появи загрижено изражение.

— Мислите ли, че мистър Сайкс е извършил нещо нередно? — попита тя.

— Със сигурност ще разберем така ли е — отвърна Стоун.

Излязоха от църквата и тръгнаха обратно към парка.

— Вече и Джордж Сайкс влиза в компанията на заподозрените — въздъхна Чапман. — Нима остана някой извън нея?

— В една конспирация винаги участват няколко души — отвърна Стоун.

— Оливър?

Обърнаха се и видяха Алекс Форд, който бързо крачеше към тях.

— Аз ще говоря — предупреди я Стоун. — Здравей, Алекс.

— Кога ще чуя от теб нещо, което се доближава до истината? — директно попита Форд.

— Напоследък си държа езика зад зъбите, Алекс — въздъхна Стоун. — А и не съм сигурен, че трябва да знаеш всички подробности за разследването.