Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]

И освен това, запита се Сакс, тя ли беше човекът, който да каже кое е грешка?

Коя беше тя, та да преценява?

Замисли се за собствения си интимен живот. Гимназията за нея бе, както за всички, период на откривателство, на въоду­шевление, тромави свалки и неуспешни начала. После се беше впуснала в света на професионалната мода. Висока, красива манекенка, Сакс бе принудена да се огради с непроницаема стена. Беше жалко, защото някои от мъжете, които срещаше на фотосесиите и в рекламните агенции, вероятно бяха свестни момчета. Но те бяха малцинство сред голям брой играчи. Затова по-лесно беше да казва „не“ на всеки, да се завре в гаража и да тунингова колата си или да отиде на пистата и да прави кръгче­та със своята камаро SS.

След като постъпи в полицията, нещата не се подобриха много. Уморена от постоянните предложения, неприличните шеги, инфантилните погледи и поведение на колегите, тя про­дължи да страни от мъже. Това бе отговорът, който колегите ѝ разбираха, след като отхвърлеше опитите им за свалка. Обявиха я за лесбийка. При това красива. Каква загуба!

Тогава срещна Ник. Първата ѝ истинска, обсебваща, всеобх­ватна любов.

И оказа се, предадена любов.

Не от обикновения вид. Но за Сакс - може би по-лошо. Ник се оказа корумпиран полицай. Корумпиран полицай, който вре­ди на хората.

Срещата с Линкълн Райм я спаси. Както професионално, така и в личен план. Макар че тази връзка очевидно също беше нестандартна.

Не, животът и жизненият опит на Сакс едва ли ѝ даваха пра­во да поучава Пам. Въпреки това, както когато караше бавно или се поколебаваше, преди да изрита някоя врата и да нахлуе при тактически щурм на сграда, тя не можеше да се сдържи да не даде мнението си.

Ако момичето... ако младата жена изобщо дойдеше.

Все пак дойде, но с петнайсет минути след уречения час.

Сакс не коментира закъснението, само стана и я прегърна. Пам не я отблъсна, но полицайката почувства скованост в раме­нете ѝ. Забеляза също, че младата жена не съблече палтото си. Само свали плетената си шапка и разтърси косата си. Ръкави­ците също свали. Но посланието беше ясно: „Разговорът ни ще е кратък. За каквото и да искаш да говорим.“

И не се усмихна нито веднъж. Пам имаше красива усмивка и Сакс обожаваше, когато лицето й се озареше спонтанно. Но не тук. Не сега.

-      Как са семейство Оливети?

-      Добре. Хауард е взел ново куче за децата и Джаксън много си играе с него. Марджъри е отслабнала пет килограма.

-      Знаем, че полагаше усилия.

-      Да. - Пам погледна менюто. Сакс знаеше, че няма да поръ­ча нищо. - Лон добре ли е?

-      Все още има опасност. В безсъзнание е.

-      Ох, лоша работа. Ще се обадя на Рейчъл.

-      Ще се зарадва.

Младата жена вдигна глава.

-      Слушай, Амелия. Искам да ти кажа нещо.

Дали щеше да е хубаво, или лошо?

-      Извинявай за онова, което казах за теб и майка ми. Не бях права.

Сакс вдигна длан.