Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]

„Ами като се държиш като такова“ - помисли си Амалия.

Но се сдържа. После си каза: „Юмручно време.“

-      Ти имаше трудно детство. Уязвима си. Не знам как иначе да го кажа.

-      Ох, пак тази песен. Наивна? Глупачка?

-      Разбира се, че не. Но наистина преживя тежък период.

След като избягаха от Ню Йорк след опита за терористичен акт, организиран от майката на Пам, двете се бяха скрили при малка група мъже от една нелегална милиция и техните „жени“ в Ларчууд, Мисури, северозападно от Сейнт Луис. Животът на момичето се бе превърнал в ад - промиване на мозъка с расист­ка идеология, публичен бой на голо за неуважително поведе­ние. Възпитаните у дома момчета учеха земеделие, търговия с недвижими имоти и строителство; Пам като момиче можеше да разчита само че ще готви, ще шие и ще получи каквото може домашно образование.

Бе прекарала детските си години там нещастна, но твърдо решена да не се подчини на въоръжената крайнодясна фундаменталистка групировка. Когато станала по-голяма, се из­мъквала и си купувала ,демоничните“ книги за Хари Потър, „Властелина на пръстените“ и „Ню Йорк Таймс“. И не се при­мирявала с онова, което се очаквало от повечето момичета. (Когато един от проповедниците се опитал да опипа гърдите ѝ, за да види „дали сърцето ѝ бие за Исус“, Пам му направила мълчаливо предупреждение „долу ръцете“, като му нанесла дълбока рана в ръката с макетен нож, какъвто все още често носеше.)

-      Казах ти, това е минало. Свършено е. Няма значение.

-      Има значение, Пам. Бяха тежки години за теб. Отразили са ти се - по начин, за който не подозираш. Ще ти трябва време, за да преодолееш всичко. И трябва да разкажеш на Сет всичко за живота си в нелегалност.

-      Не, не трябва. Не е необходимо да правя нищо.

-      Мисля, че се хващаш за първата възможност за стабилна връзка. Ти си зажадняла за това. Разбирам те.

-      „Разбирала“. Това звучи снизходително. И го казваш, ся­каш съм отчаяна. Казах ти, няма да се омъжвам. Няма да забременявам. Искам да пътувам с момчето, което обичам. Какво толкова?

Този разговор не вървеше на добре. „Как можах да изпус­на нещата от контрол?“ - помисли си Сакс. Това беше същият разговор, който бяха водили онзи ден. Само дето тонът бе по­мрачен.

Пам си сложи шапката и понечи да стане.

-      Моля те, изчакай само минутка. Остави ме да кажа още нещо. Моля те.

Нетърпелива, Пам отново седна. Дойде една сервитьорка. Тя ѝ даде знак да си върви.

-      Не можем ли... - започна Сакс.

Но не успя да довърши молбата си към тийнейджърката, защото в този момент телефонът ѝ избръмча. Беше текстово съобщение от Мел Купър. Молеше я да отиде в дома на Райм колкото може по-скоро.

Всъщност, забеляза тя, съобщението изобщо не беше молба.

Няма как да е, когато в съобщението фигурира думата „спешно“.