Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
- Едва ли са му сложили отрова в храната в обществено заведение - отбеляза Райм.
- И аз така си помислих. Но каза още нещо.
- Какво? - попита Амелия.
- Каза твоето име, Амелия. И после: „кафе“. Или „кафето“. Какво може да означава това?
- Кафе. - Сакс се намръщи. - Сещам се. В „Белведере“ имаше един пожарникар, който разнасяше кафета на картонен поднос. Предложи и на нас. Лон взе една чаша. Аз - не.
- Пожарникар ли? - попита Райм.
- Явно не - мрачно отговори тя. - Бил е Извършител 5-11 с униформа. Мамка му! Бил е под носа ни. Разбира се, че е бил той. Спомням си, че носеше ръкавици, когато раздаваше кафетата. По дяволите. Беше на две крачки от мен. И носеше газова маска. Естествено.
- Извинете - каза някой зад тях.
Лекарят беше индиец, със сивкава кожа и неспокойни пръсти. Примигна стреснато, когато видя пистолета на кръста на Сакс, но после се успокои, щом забеляза значката от другата страна. Количката на Райм бе удостоена последна с кратък, равнодушен поглед.
- Госпожа Селито?
Рейчъл стана.
- Фамилията ми е Паркър. С Лон не сме женени.
- Аз съм Шри Харанди. Завеждащ токсикологията.
- Как е той? Моля ви, кажете.
- Стабилен е. Но състоянието му не е добро, трябва да кажа. Погълнал е арсен.
На лицето на Рейчъл се изписа ужас. Сакс я прегърна с една ръка през кръста.
Арсенът е металоид - химичен елемент с междинни свойства на метал и неметал, като антимона и бора. И, разбира се, е изключително отровен. Райм се замисли, че убиецът е преминал от растителните токсини към коренно различна категория отрови - неорганичните отрови не бяха по-силни, но бяха по-лесни за набавяне, защото имаха търговско приложение и се продаваха свободно в смъртоносни дози - не се налагаше да ги екстрахираш и концентрираш.
- Виждам, че има полиция. - Лекарят погледна инвалидната количка и явно направи връзката. - Аха, чувал съм за вас. Вие сте господин Раймс.
- Райм.
- Знам, че господин Селито също е полицай. Вие ли дадохте информацията за вероятните отрови?
- Да - отговори Сакс.
- Благодаря, но бързо установихме арсена. Трябва да ви кажа, че състоянието му е критично. Дозата е висока. Засегнати са черният и белите дробове, бъбреците и кожата. Вече наблюдаваме промени в пигментацията на ноктите, известни като левконихиа стриата. Това не е добър знак.
- Неорганичен арсен? - попита Райм.
- Да.
Арсен III е най-опасен от всички разновидности на токсина. Райм бе доста запознат с тази отрова. Беше разследвал два случая, в които бе използван като оръжие на убийството - и в двата случая единият от съпрузите (веднъж мъжът, другия път жената) бе дал тази отрова на другия. Другите три отравяния с арсен, които беше разследвал, се оказаха случайни. Отровата се среща естествено в подпочвените води, особено в райони, където се практикува фрекинг - добиване на нефт и газ под високо налягане в земните недра.
В действителност в хода на историята за всяка жертва на умишлено отравяне с арсен - като Франческо I де Медичи, велик херцог на Тоскана - има много повече нещастни случаи: Наполеон Бонапарт, вероятно отровен от тапетите в жилището, където е живял след изгнанието си на остров Света Елена; Симон Боливар (от водата в Южна Америка); и американският посланик в Италия през 50-те години на двайсети век (от олющената боя в резиденцията му). Възможно е също лудостта на крал Джордж да се е дължала на този химичен елемент.
- Може ли да го видим? - попита Сакс.
- Съжалявам, не може. В безсъзнание е. Но някоя от сестрите ще ви извика, когато се събуди.
Райм забеляза избора на съюз от лекаря, специално заради Рейчъл.
Не „ако“, а „когато“.
Лекарят отново стисна ръцете им.
- Мислите ли, че някой го е направил умишлено?
- Да.
- О, ужасно.
Телефонът му иззвъня и без да каже нищо, той се обърна и вдигна.
44.
През октомври 1818 година една красива жена с ъглесто лице и пронизващи очи е починала на трийсет и четири години в окръг Спенсър, Индиана.
Има различни теории относно причините за смъртта на Нанси Линкълн - може би туберкулоза или рак, но преобладаващото мнение е, че е станала жертва на млечната болест, която е отнела живота на хиляди хора през деветнайсети век. Въпреки че конкретната причина не може да бъде посочена, смъртта на Нанси е добре документирана: деветгодишният ѝ син Ейбрахам, бъдещият президент на Съединените щати, е помагал на баща си да скове ковчега на майка му.