Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]

-      Аз... - Младежът видимо се отпусна. - Ти май се гьрбаркаш с мен, а, Линкълн?

Райм се усмихна:

-      Ще се справиш отлично.

Пуласки се изсмя и излезе в коридора. След малко воят на вятъра, проникнал през отворената входна врата, оповести из­лизането му. Езичето на бравата изщрака; после - тишина.

Райм се обърна и погледна пликчетата с веществени дока­зателства, които детектив Едуардс бе събрала в апартамента на Пам след нападението над Сет. Но погледът му спря зад лабораторната маса.

Виж ти, какво беше това?

Чудо ли бе станало?

Райм се загледа към етажерката с книгите му по кримина­листика, купчина специализирани списания, апарата за измер­ване на плътностен градиент и... неговото малцово шотландско уиски. Бутилката „Гленморанги“ бе оставена на достъпно за него място. Том обикновено я слагаше на по-висока полица - извън обсега му, както родителите слагат бонбоните, за да не могат да ги стигнат децата, което адски дразнеше Райм.

Но явно грижовната му майка квачка се беше разсеяла и се бе прецакала.

Райм устоя на изкушението за момент и се върна при ули­ките от апартамента на Пам и складовото помещение в мазето. В продължение на половин час двамата с Купър анализираха откритото, което не беше много. Нямаше пръстови отпечатъ­ци, разбира се. Имаше малко влакна и няколко косъма, които можеше да са от Пам или от нейна приятелка - или дори от Амелия Сакс, която често посещаваше момичето. Имаше час­тици, но повечето не се различаваха от намереното при дру­гите огледи. Откриха само едно ново вещество - влакна от мястото, където убиецът бе сграбчил Сет за ризата. Оказа се, че са от архитектурен план. Най-вероятно бяха от извърши­теля, защото в работата си като рекламен агент на свободна практика младежът не използваше такива схеми. Пам също нямаше достъп до такива.

Мел Купър попълни таблицата на уликите с данни за микроследите, спринцовката, снимки на местопрестъплението, отпечатъци от калцуни.

Райм погледна недоволно оскъдната информация. Никаква идея не му хрумваше.

Завъртя се с количката и се насочи към етажерката, като си мислеше за аромата на торф на уискито, с остър, но не прекале­но силен вкус на дим.

След като хвърли кратък поглед към кухнята, където Том ра­ботеше нещо, и към Купър, зает с подреждането на веществе­ните доказателства, той лесно взе бутилката от рафта и я сложи между краката си. По-трудно се справи с кристалната чаша - вдигна я и внимателно я постави на полицата така, че да може да налее уиски.

Пак взе бутилката, внимателно отвори капачката и наля уис­ки в чашата.

Един пръст, два пръста... добре де, хайде три.

Беше труден ден.

Бутилката се озова пак там, откъдето я беше взел. Райм се обърна с количката и се върна в средата на лабораторията.

-      Нищо не видях - каза Купър, застанал с гръб към него.

-      И без това никой не вярва на очевидци, Мел.

Райм бавно се приближи до таблицата и спря, без да изплиска дори капка.