Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]

Том беше на горния етаж и гледаше от прозореца на спал­нята.

Преди пет минути Райм чу неистов вой на сирени и след миг цялата улица отпред се изпълни с коли. Очакваше да продължат по „Сентрал Парк Уест“, но не. Спряха точно пред съседната сграда на север. Пронизителният вой продължи няколко секун­ди, после една по една патрулките изключиха сирените.

Райм надникна навън и измърмори:

-      Обади се в централата, Мел. Разбери какво става.

Отначало предположи, че тревогата е свързана по някакъв начин с него - може би убиецът се беше опитал да проникне в къщата му - но после забеляза, че вниманието на полицаите е насочено към самия парк и никой от тях не се интересува от дома му.

Купър говори с някого в диспечерската служба и след малко затвори.

-      Нападение в парка. Мургав мъж, около трийсетте. Може би опит за изнасилване.

- Аха.

Продължиха да гледат още три-четири минути. Райм се взря в парка. Трудно можеше да видиш нещо във възобновилия се мокър снеговалеж. Изнасилване ли? Наистина, нагонът беше много по-импулсивен и силен от жаждата за пари, но при та­кова време?

Замисли се дали няма да се обърнат към него за огледа на това местопрестъпление - при този валеж откриването на ве­ществени доказателства щеше да е голямо предизвикателство.

В този момент се сети за Лон Селито, който обикновено действаше като посредник на нюйоркската полиция, когато му възлагаха такива задачи. Детективът все още беше в най-спешното от спешните отделения и не се знаеше дали ще дойде в съзнание.

Райм забрави за изнасилването - или опита за изнасилване. С Пуласки и Купър се върнаха в трансформирания в лабора­тория салон, където допреди малко бяха анализирали уликите, донесени от детектив Шайен Едуардс - открити на местопрес­тъплението в дома на Пам Уилоуби.

Нямаше много, въпреки че извършителят бе избягал толкова бързо, че беше оставил иглата, с която беше инжектирал Сет, и шишенцето с отрова, което вероятно е възнамерявал да убие младежа. Веществото беше екстракт от растението актея - из­вестно още като кукленско око, защото плодовете му приличат на очни ябълки. Зловещо. Токсинът, както обясни Купър, беше кардиогенен - с две думи, спираше сърцето. От всички отрови този път убиецът бе решил да използва най-хуманната, убива­ща без болките, характерни за токсините, поразяващи стомаш­но-чревния тракт и бъбреците.

Райм забеляза, че Рон Пуласки гледа телефона си. Лицето му бе осветено от бледосиньото сияние на дисплея.

Проверяваше за съобщения или гледаше часа? В наши дни мобилните телефони се използват все по-често като часовници.

Пуласки прибра телефона и каза:

-      Трябва да тръгвам.

Значи - часа. Не съобщения.

Мисията под прикритие на Рон Пуласки в погребалното бюро съвсем скоро щеше да започне - да види кой ще дойде да прибере тленните останки на Часовникаря и може би с малко късмет да научи нещо повече за тайнствения злодей.