Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]

-      Не много - отговори Сакс. - Почти нищо.

Райм не беше изненадан.

От Извършител 5-11 всичко можеше да се очаква.

Тя го погледна внимателно, сякаш все пак бе отпил от отро­веното уиски.

А може би се тревожеше, защото престъпникът бе проник­нал в къщата, сипал отрова в бутилката и избягал, без никой да го забележи.

Райм със сигурност се тревожеше. Но повече го беше яд, защото не се беше досетил, че уискито е отровено, въпреки че сега, като премисляше всички факти, виждаше, че е трябвало да разбере. Очевидно беше, че Том никога не би оставил бутилка четирийсетградусов алкохол на достьпно за шефа си място. И това - в комбинация с фактите, че Лон Селито и Сет Макгуин бяха станали мишена, а пред къщата имаше полицейска акция - идеалното отвличане на вниманието; да, Райм трябваше да се досети.

Но не, той се беше спасил благодарение на обаждане от 911. Минувач по страничната улица видял подозрителен мъж да се измъква от сервизния проход зад къщата на Райм и да прибира спринцовка.

-      Изглеждаше съмнително - бе докладвал добрият самарянин. - Може да е нещо с наркотици или да се кани да обере някого.

Диспечерите се обадиха и Райм веднага разбра, че поставе­ното не на мястото му „Гленморанги“ е като ябълката на Сне­жанка.

Погледна чашата в ръката си и осъзна, че секунди са го де­лели от много неприятна смърт - и по-неприятна за околните, отколкото за него, предвид факта, че нямаше да усети много от мъчителната болка, причинена от отровата.

Бързо обаче прогони мислите за смъртта, защото от години бе готов да я приеме - по своя воля или не. Здравословното му състояние - квадриплегията - вървеше с доста екстри, които можеха да го изпратят в ковчега за часове: дисрефлексия и се­псис например.

Затова - опит за отравяне? Добре дошло, ако питаха него. Така можеха да открият още улики и да се доближат малко по­вече да разкриването на духовния наследник на Колекционера на кости.