Убийството на художника
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-221-8
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Иронические детективы
Электронная книга - «Убийството на художника». Краткое содержание книги:
Гамаш се бе заел с малко бюро, обърнато с краката нагоре, което претърсваше за скрити чекмеджета, докато Питър оглеждаше внимателно голям сандък от борови дъски. Клара отваряше чекмеджетата на гардероба едно по едно, но те бяха натъпкани с дантелени покривчици и пъстри подложки за чаши. Извади подложките. Рисунките по тях представляваха репродукции на стари картини със сцени от селския живот в Квебек и ландшафти от средата на деветнайсети век. Виждала ги бе и преди върху кухненската маса на Джейн по време на вечерите им, а и ги имаше навсякъде. Бяха нещо обичайно. Но може би тези тук не бяха репродукции? Възможно ли бе да са оригинали? Или да са били изменени някак и в тях да е скрит код?
Нищо не откри.
- Елате тук, май намерих нещо. - Питър отстъпи встрани от раклата, която оглеждаше. Сандъкът бе с височина половин човешки ръст и имаше къси дървени крачета. Ковани метални дръжки стърчаха от двете му страни, а отпред - две малки квадратни чекмеджета. Доколкото се виждаше, за направата му не бе използван нито един гвоздей, всички съединения представляваха плътни сглобки. Изключително фина изработка, която можеше да подлуди човек. Основното отделение на сандъка бе скрито от капак, който не можеше да се вдигне. Очевидно бе заключен някак си по някаква неясна причина. Питър отново се опита да го отвори, но напразно. Бовоар го бутна встрани и направи опит да го отвори сам, което подразни Питър - да не би да съществуваше повече от един начин за повдигане на капак?!
- Може би има нещо като вратичка отпред, която се отваря с таен механизъм - предположи Клара и всички се вгледаха по-отблизо. Нищо. След малко се изправиха и останаха втренчени в сандъка. Клара си пожела той да й проговори, както бяха сторили неотдавна някои негови събратя.
- Оливие сигурно ще знае - обади се Питър - дали има някакъв скрит механизъм.
Гамаш помисли върху предложението му и кимна. Не разполагаха с голям избор. Изпратиха Бовоар и след десет минути той се върна с търговеца на антики.
- Къде е пациентът? Майчице мила! - Оливие огледа стените с вдигнати в почуда вежди, гладкото му красиво лице изглеждаше едновременно по момчешки привлекателно и присмехулно. - Кой е направил това?
- Ралф Лорен. Ти как мислиш? - отвърна Питър.
- Със сигурност не е бил гей. Това ли е антиката? - Приближи се до тях. - Красота. Ракла за чай, копие на британски модел, използван през седемнайсети век, квебекска изработка. Много простичко, но далеч не примитивно. Искате да го отворите ли?
- Ако нямате нищо против - изрече Гамаш и Клара се удиви на търпението му. Самата тя едва се сдържаше да не шамароса Оливие.
Търговецът на антики обиколи сандъка, почука го на няколко места, допря ухо до полираната дървесина и застана точно пред него. Сложи двете си ръце върху капака и рязко дръпна. Гамаш завъртя очи.
- Заключен е - обобщи впечатленията си Оливие.
- Е, това вече ни е известно - каза Бовоар. - Как да го отключим?
- Нямате ли ключ?
- Ако имахме, нямаше дави търсим.
- Добър довод. Тогава единственото, което ми идва наум, е да развием пантите отзад. Ще отнеме време, защото са стари и корозирали. Не искам да ги строша неволно.
- Моля, започвайте - заяви Гамаш. - А ние ще продължим с претърсването.
Двайсет минути по-късно Оливие обяви, че е свалил последната панта.
- Извадихте страшен късмет, че съм гений.
- Да, невероятни късметлии сме - съгласи се Бовоар, докато го съпровождаше до вратата.
Гамаш и Питър застанаха от двете страни на капака и го вдигнаха. Всички се вторачиха в отворения сандък.
Нищо. Раклата беше празна.
Прекараха още няколко минути в търсене на тайни чекмеджета, след което обезсърчени рухнаха отново в столовете си около камината. След малко Гамаш се надигна.
- Какво запита одеве Оливие? - обърна се той към Бовоар. - Кой е декорирал тази стая ли?
-Е, и?
- Добре, откъде да знаем, че е била Джейн Нийл?
- Мислите, че е наела някой друг да свърши тази работа ли? - запита изумен Бовоар. Гамаш го гледаше втренчено. - Не, смятате, че го е направил някой, който е живял тук. Господи, какъв съм идиот само! - възкликна Бовоар. - Йоланд! Вчера, когато я разпитвах, спомена, че е декорирала къщата.
- Точно така - вметна Клара и се приведе напред. - Видях я да внася сгъваема стълба и торби с покупки от универсалния магазин в Ковънсвил. Двамата с Питър дори обсъждахме кога Йоланд планира да се нанесе в къщата. - Питър потвърди думите й с кимане.
- Значи Йоланд е налепила тези тапети? - Гамаш стана и отново се втренчи в тях. - Домът й трябва да е ужасен, ако и него е декорирала по същия начин.