Убийството на художника
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-221-8
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Иронические детективы
Электронная книга - «Убийството на художника». Краткое содержание книги:
- Нищо подобно- заяви Бовоар. - Даже обратното. Пдлият е в бяло, бежово и меки цветове като от рекламен каталог на мебелна къща.
- И не се мяркат никакви щастливи лица? - запита Гамаш.
- Никакъв шанс.
Гамаш закрачи бавно, със сведена глава и сплетени зад гърба ръце. Направи две бързи крачки към старите глинени съдове и застана втренчен пред стената като наказан ученик.
После се обърна към Бовоар и останалите.
- Йоланд. Какво представлява тази жена? Какъв е мотивът й?
- Пари, може би? - предположи Питър след няколко секунди мълчание.
- Признание? - подхвърли Бовоар и се приближи към Гамаш, ентусиазмът на шефа му се предаваше на всички в стаята.
- Близо сте, но според мен е нещо по-дълбоко. И идва от самата нея.
- Може би гняв? - опита отново Питър. Не обичаше да греши, но пак допусна грешка, ако съдеше по реакцията на Гамаш.
След кратко мълчание Клара изказа на глас мислите си:
- Йоланд живее в някакъв собствен свят. Съвършен свят като от списание за интериорен дизайн, въпреки че съпругът й е престъпник, синът й - побойник, а тя лъже, мами и краде. И не е истинска блондинка, в случай че се чудите. По мои наблюдения в нея няма нищо истинско. Животът й е безкрайно отрицание...
- Точно това е! - Гамаш едва не се разскача из стаята като водещ на телевизионна игра. -Отрицание. Животът й е отрицание. Видимата фасада и скритото под нея нямат нищо общо. Затова носи всичкия този грим. Лицето й е маска, домът й е маска - тъжен опит да скрие с грим и тапети нещо безкрайно грозно. - Отново се загледа в стената, приклекна и докосна мястото, където се припокриваха две ивици тапет. - Хората обикновено са последователни в действията си. А случаят тук не е такъв. - Обърна се към Бовоар. - Ако Йоланд бе налепила подобен тапет у дома си, нещата щяха да са ясни, но случаят не е такъв. Защо й е да лепи цяла седмица тези гадости?
- За да скрие нещо - заяви Клара и приклекна до него. Пръстите му бяха напипали едно разлепено ъгълче на тапета.
- Точно. - Гамаш внимателно дръпна ъгълчето и оголи около трийсет сантиметра от стената, отдолу личаха други шарки.
- Възможно ли е да е налепила два слоя тапети? - възкликна Клара.
- Не мисля, че е имала време - каза Гамаш.
Клара се приведе съвсем близо.
- Питър, я виж тук. - Мъжът й приклекна до тях и се вгледа в оголената стена.
- Не е тапет! - заяви изумен, втренчен в очите на съпругата си.
- И аз не мисля така - съгласи се Клара.
- Добре, какво е тогава, за бога? - попита нетърпеливо Гамаш.
- Картина на Джейн - каза Клара. - Тя е нарисувала това.
Гамаш отново се втренчи в стената и се убеди в думите й. Ярките цветове, детинските мазки. Не можеше да различи какво точно представлява - прекалено малка част от картината беше открита, но определено беше нарисувана от госпожица Нийл.
- Възможно ли е? - запита той Клара, след като двамата се изправиха и отново заоглеждаха стаята.
- Какво по-точно? - намеси се Бовоар. - За какво говорите?
- За тапета - поясни Гамаш. - Не бях прав. Не е сложен, за да ни разсее или заблуди, а да скрие нещо. Нейната картина.
- Но да продължава под целия тапет! - запротестира Бовоар. - Не е възможно, тя... - Спря се, видял изражението на шефа си. А може би го е направила. Зачуди се дали е възможно, докато се заемаше с поредния оглед на стаята заедно с останалите. Целите стени? Тавана? Дори подовете? Проумя, че сериозно е подценил англичаните и тяхното безумие. - И горе ли? - попита. Гамаш улови погледа му и сякаш светът замря за миг, сетне кимна.
- C’est incroyable - прошепнаха едновременно двамата мъже.
Клара бе изгубила дар слово, а Питър беше приклекнал пред друго място, където два тапета се застъпваха, и дърпаше краищата им.
- Тук има още - обади се, докато се изправяше.
- Ето от какво се е срамувала - заяви Гамаш и Клара разбра, че е прав.
След около час Питър и Клара бяха застлали пода с брезент и преместили мебелите. Преди да излезе, Гамаш им даде разрешение да свалят тапетите и колкото могат от покриващата боя. Клара извика Беи и той с готовност се съгласи да помогне. Тя беше във възторг. Би извикала и Мирна, която със сигурност щеше да е далеч по-съвестна в работата си от него, но тук се изискваше деликатност и усет на художник, така че им трябваше някой като Беи.
- Имате ли представа колко време ще отнеме? - запита Гамаш.
- Заедно с тавана и пода? Ако трябва да съм честен, около година.
Гамаш се навъси.
- Това е важно, нали? - попита го Клара, разчела изражението му.