Убийството на художника

Клара и Питър продължиха работа до късно през нощта и накрая, към полунощ, се предадоха. Бяха твърде уморени, за да разчитат на ръцете си, пък и на двамата леко им се виеше свят от препарата за чистене на боя. Беи отдавна се бе прибрал.

На следващата сутрин - вече на дневна светлина - видяха, че са изчистили около един квадратен метър на горния етаж и приблизително четвърт стена на долния. Гамаш, изглежда, бе прав. Джейн беше изрисувала всеки квадратен метър от къщата си. А Йоланд беше покрила картините й. Към обяд вече се виждаше малко повече от тях. Клара направи няколко крачки назад и се възхити на частичните рисунки на Джейн. От видяното личеше, че цялото произведение е много вълнуващо. Все още не беше ясно обаче какво представлява в своята цялост.

- За бога, Бен, само толкова ли си свършил?!

Клара бе обезсърчена и не можа да се сдържи. На втория етаж Питър бе успял да изчисти известна част от стената, но Бен не бе свършил почти нищо, макар че трябваше да му се признае, че иначе се справя брилянтно. Онова, което бе свършил, бе абсолютно чисто и красиво. Но съвсем недостатъчно. След като възнамеряваха да разрешат убийството, се налагаше да разкрият всички стени на къщата. По най-бързия начин. Клара усети, че в нея се надига тревога и я обсебва.

- Съжалявам - изрекоха тя и Бен едновременно, след което той се изправи и я погледна гузно.

- Съжалявам, Клара. Знам, бавен съм, но ще подобря работата си. Малко да свикна само.

- Няма нищо. - Тя постави ръка около тънкия му кръст. - Скоро ще се върнем към работа.

Бен се изпъна и положи ръка около рамото й. Двамата минаха покрай Питър, който проследи гърбовете им с поглед и слезе сам по стълбите.

До вечерта една значителна част от стените на всекидневната вече бяха изчистени. Обадиха се на Гамаш, който взе със себе си бира, пица и Бовоар.

- Отговорът е тук - заяви простичко Гамаш, докато се протягаше за следващата бира. Ядяха пред камината във всекидневната, а ароматът на три грамадни пици с всевъзможни подправки притъпяваше миризмата на препаратите, които бяха използвали за сваляне на боята. - В тази стая, в тези картини. Отговорът е тук, усещам го. Не е някакво съвпадение, че Джейн е решила да покани приятелите си тук същата вечер, когато картината й е била одобрена за изложбата. Нито пък, че е била убита само часове след като го е споделила с всички.

- Искаме да ви покажем нещо - каза Клара и изтупа дънките си, докато се изправяше. -Разкрихме още от стените. Защо не започнем от втория етаж?

Затрополиха нагоре, всеки грабнал по парче пица. Светлината в стаята, където работеше Питър, беше прекалено слаба, за да оценят сътвореното от Джейн там, но изчистената от Бен площ разкриваше нещо много интересно. Участъкът бе неголям, но великолепен. Хора и животни, изрисувани с брилянтни смели мазки, оживяваха върху стената. В някои случаи хората бяха превърнати в животни.

- Това Нели и Уейн ли са?

Гамаш се бе втренчил в участък от стената, където съвсем ясно се виждаше пръчкоподобна женска фигура, която води крава. Много дебела пръчка и много мършава, но щастлива крава с брада: