Убийството на художника
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-221-8
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Иронические детективы
Электронная книга - «Убийството на художника». Краткое содержание книги:
Въздухът в стаята като че ли застина. Клара не вярваше на ушите си. Богати. Щяха да бъдат богати. Отвращаваше се от себе си, но си представи нова кола, нови завивки, хубава вечеря в някой монреалски ресторант...
- Има и още две неща, всъщност са пликове. Единият е за вас, госпожо Зардо. - Рут го пое и стрелна с поглед Гамаш, който наблюдаваше всичко напрегнато. - Другият е за Йоланд Фонтен. Кой би искал да й го отнесе?
Никой не се обади.
- Аз ще й го предам - обади се Клара.
Долу, пред кантората на нотариуса, главен инспектор Гамаш се приближи до Питър и Клара.
- Имам нужда от помощта ви в дома на госпожица Нийл. Всъщност той вече е ваш, както разбирам.
- За мен винаги ще си остане къщата на Джейн.
- Надявам се да не е така - каза Гамаш на Клара с лека усмивка.
- Разбира се, че ще помогнем - обади се Питър. - Какво можем да направим?
- Ще помоля и двама ви да дойдете с мен в къщата и само да огледате. - Нямаше желание да обяснява подробно.
Съвсем неочаквано онова, което въздейства най-силно на Клара, бяха миризмите в къщата. Онзи непогрешим аромат на Джейн: кафе и пушек от изгорели дърва; прясно изпечени курабийки и мокро куче. И „Флорис“ - единственият й парфюм. Джейн го обожаваше и си го поръчваше от Лондон за всяка Коледа, за да се поглези.
Служителите на Surete бяха изпълнили къщата. Снемаха пръстови отпечатъци, вземаха проби, правеха снимки. Всичко беше много странно, но при все това Клара някак знаеше, че Джейн също е тук - провираше се в пространствата между непознатите хора. Гамаш преведе Клара и Питър през познатата им вече кухня. Спряха до вратата в дъното, чийто праг още не бяха прекрачвали. В този миг Клара жадуваше да се обърне и да се прибере у дома. За да не види никога онова, което Джейн преднамерено бе крила от тях толкова време. Нямаше ли да предаде доверието й, ако премине през вратата? Това й се струваше като нарушение, като признание, че нея вече я няма, че не може да ги спре.
„О, какво пък.“ Накрая любопитството й все пак взе връх, сякаш изобщо не бе изпитвала колебание, и тя смело премина през онази врата. Отведе я право в някаква наркотична халюцинация.
Смехът бе първата реакция на Клара. Остана зашеметена за миг, след което бурно се разсмя. И се смя. И се смя, до като в един момент се изплаши да не припадне. Скоро зарази Питър и той също се засмя. Дори Гамаш, който досега виждаше наоколо си само пародия и кощунство, се усмихна, сетне се изкикоти, а накрая изригна в такъв смях, че от очите му бликнаха сълзи.
- Леле, какъв кич! - каза на мъжа си Клара.
Питър, който се бе превил надве и се раздираше от смях, успя да изпъшка в отговор:
- Направо кърти! - И изпъна два пръста в знака за мир, преди да му се наложи да се подпре, за да не падне. - Все едно Джейн е разпускала с вълшебни гъбки.
Клара гледа невярващо безумните щастливи лица на тапета и се смя, докато остана без сили. Вкопчи се в Питър, за да не се свлече на пода.
Стаята беше безкрайно нелепа, но даряваше облекчение. След няколко минути успяха да се съвземат и се качиха на горния етаж. До леглото на Джейн в спалнята Клара намери доста износена книга - „Изненадан от радостта“2 на К. С. Луис. Тя излъчваше аромат на „Флорис“.
- Не разбирам - започна Питър, когато слязоха долу и се разположиха край камината. Клара не можа да се сдържи. Протегна ръка и докосна яркия жълт тапет. Наподобяваше кадифе. От гърлото й се изтръгна неволен кикот и тя се изплаши да не изригне отново в смях. Всичко това беше твърде смешно. - Защо Джейн не е искала да видим тази стая? Не е чак толкова зле. - Гамаш и Клара изгледаха Питър с изумление. - Е, разбирате какво имам предвид.
- Много добре ви разбирам - потвърди главният инспектор. - Същото се питам и аз. Ако не е изпитвала срам, тогава би трябвало да пуска хора тук. А ако се е срамувала, защо просто не е сменила тапета? Не, мисля, че това просто ни разсейва от правилната насока, може би дори целенасочено...
Гамаш замълча. Дали пък ужасният тапет не бе тъкмо това? Някаква хитрост, примамка, поставена съзнателно, за да скрие онова, което Джейн не е искала да видят. Най-сетне почувства, че може би разполага с отговор на загадката.
- В тази стая има още нещо. Някаква мебел, може би, керамичен съд, книга... Тук трябва да е.
Четиримата се пръснаха и отново започнаха да претърсват стаята. Клара се насочи към ценната керамика, за която бе научила от Оливие. Старите глинени кани и купи, произведени в Квебек, бяха едни от първите индустриални продукти от осемнайсети век. Примитивни изображения на крави, коне, прасета и цветя красяха грубите глинени съдове. Те бяха ценна придобивка за всяка частна колекция и Оливие сигурно би се побъркал от радост, ако ги види. Джейн обаче едва ли би ги държала скрити.