Убийството на художника
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-221-8
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Иронические детективы
Электронная книга - «Убийството на художника». Краткое содержание книги:
Гамаш се наведе и освободи крака си от капана. Беше намазан с фъстъчено масло да привлича мишките. Избърса малко масло от обувката си и се огледа. Откри множество капани и всичките бяха подредени до стената.
- Хванала е две мишки. - Бовоар посочи към някои от преобърнатите капани, изпод които се мятаха дребни опашки и ситни лапички.
- Не мисля, че онези са заложени от нея. Ето тези, да, явно са нейни. - Гамаш се приведе и вдигна една от дребните сиви кутии. Малка полска мишка се бе сгушила в единия ъгъл. Мъртва. - Ползвала е хуманни мишеловки. Улавяла ги е живи и после ги е пускала. Тази обаче трябва да се е хванала след убийството на Джейн. Умряла е от глад.
- Че кой тогава ще е заложил другите? Чакайте, не ми казвайте. Йоланд и Андре, разбира се. Те са пребивавали тук поне седмица. Можели са поне да проверят хуманния капан - заяви Бовоар с отвращение.
Гамаш поклати глава. Насилствената предумишлена смърт продължаваше да го удивлява, без значение дали става въпрос за човек, или за мишка.
- Ела с мен, мъниче - каза на свитата на топчица мишка, докато я носеше нагоре по стълбите. Бовоар нахвърли останалите капани в една найлонова торба и последва шефа си.
Заключиха вратата, прекосиха двора на Джейн и улица „Команс“. Слънцето вече бе залязло и тук-там из селото се мяркаха автомобили със запалени фарове. Явно беше час пик. Няколко души бяха излезли по разни задачи или да разходят кучетата си. В тишината Гамаш долавяше неясни откъси от разговори. По пътя към улица „Мулен“ чу нечий призив: „Пикай, моля те, пикай“. Много се надяваше, че молбата е отправена към куче. Двамата инспектори прекосиха селския площад и се насочиха към ярко осветения гостоприемен пансион. По средата на пътя Гамаш спря и остави мишката на тревата. Бовоар пусна торбата на земята и извади останалите капани, за да освободи телцата на другите животни.
- Някой ще си ги хапне - каза Бовоар.
- Така е. Поне някой да получи изгода. Според Аби Хофман1 трябва да ядем само онова, което убиваме. Това би сложило край на войните.
Не за първи път Бовоар оставаше слисан от думите на шефа си. Сериозно ли говореше? Размекнал ли се беше? И кой бе този Хофман? Някой местен духовник? Неща като тези обикновено ги говореха разни християнски мистици.
На следващата сутрин екипът се събра в извънредния щаб, където всички бяха информирани за най-новите събития и получиха задачите си. На бюрото си Гамаш намери хартиена торба с еклер в нея. Вътре, на листче хартия, с едри детски букви бе изписано: „От агент Никол“.
Никол не отделяше поглед от него.
- Агент Никол, може ли да си поговорим за момент.
- Да, сър. - Еклерът явно си бе свършил работата. Гамаш не можеше да продължава с неразумното си поведение.
Главният инспектор й посочи едно бюро в дъното на стаята, достатъчно отдалечено от о станалите полицаи.
- Благодаря ви за еклера. Проверихте ли дали последното завещание на Джейн Нийл е у нотариус Стикли?
Това ли била цялата работа? Така ли й благодареше, задето се бе потрудила да отиде рано до хлебарницата на Сара и да купи сладкиша? Само едно кратко изречение?! И сега отново я подлагаше на кръстосан разпит? Никол се разбунтува. Това беше абсолютно нечестно, но тя трябваше максимално бързо да реши как да постъпи. Знаеше истината, но ако я кажеше, щеше да си навлече голяма беля. Какво да прави? Дали пък да не се опита да отклони разговора, като спомене еклера? Не, номерът нямаше да мине, Гамаш очакваше отговор.
- Да, сър, проверих. Той потвърди, че господин Стикли държи последното завещание.
- И кой е този „той“?
- Човекът от другата страна на телефонната линия.
Спокойното лице на Гамаш внезапно се промени, той се приведе към нея рязко с ядосана физиономия.
- Спрете да използвате този тон в разговорите си с мен. Ще отговаряте на въпросите ми изчерпателно, обмислено и с уважение. И още нещо... - Гтасът му стихна почти до шепот. Хората, които бяха чували този тон, рядко го забравяха. - Ще отговаряте на въпросите ми само с истината. - Гамаш направи пауза и впери строгия си поглед в нея. Почваше да му писва от това некадърно същество. Беше направил каквото може. Напук на всички логични доводи на Бовоар й бе позволил да остане в екипа, а за благодарност тя го бе излъгала не веднъж, а два пъти.
- Спрете да се въртите на този стол като някакво капризно дете. Стойте изправена и мирна, когато разговаряте с мен. Очите ви да не се отделят от моите.
Никол незабавно реагира.
- На кого телефонирахте с въпроса за завещанието, агент Никол?
- Обадих се в полицейското управление в Монреал и разпоредих на лицето, което ми вдигна, да провери тази информация. По-късно той ми телефонира и ми даде отговор. Какво лошо има в това, сър? Ако е станала грешка, не е по моя вина. Аз му се доверих. Счетох, че си е свършил работата.