Убийството на художника
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-221-8
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Иронические детективы
Электронная книга - «Убийството на художника». Краткое содержание книги:
- И защо ти трябваше да използваш тоя гаден тапет? - изкрещя в зачервеното от гняв лице на Йоланд.
- Отвратителен е, нали? Стори ми се подходящо да скрия една грозотия с друга. Пък и беше евтин.
Вратата се затръшна. Клара осъзна, че още стиска плика, затова го плъзна под вратата. Готово. Свърши едно последно нещо за Джейн. Пък и в крайна сметка не се оказа чак толкова трудно да се изправи срещу Йоланд. През всичките тези години бе мълчала, вместо да отвърне на атаките й, но най-после бе намерила начин да й отговори подобаващо. Клара се зачуди дали Джейн е знаела предварително какво ще се случи, когато е надписвала плика. Дали е предполагала, че тъкмо Клара ще е човекът, който ще го занесе; че Йоланд ще реагира по този грозен начин. Съзнавала ли е, че дава на Клара последен шанс да се противопостави на племенницата й.
Докато се отдалечаваше от тази съвършена няма къща, Клара благодари мислено на Джейн.
Йоланд зърна плика. Скъса го и извади оттам една-единствена карта за игра. Дама купа. Същата, която леля й поставяше върху кухненската маса вечер, когато малката Йоланд я посещаваше. Леля Джейн обещаваше, че на сутринта картата ще се различава от тази. Че ще е променена.
Йоланд отново разтвори плика. Нали не беше възможно да съдържа само тази идиотска карта? Трябваше да има и някакво наследство от леля й. Може би чек? Или ключ за някой банков сейф? Пликът обаче бе празен. Йоланд огледа внимателно картата в опит да си припомни дали е същата като онази от детските й години. Същите ли бяха елементите върху робата на дамата? Едното или двете очи се виждаха? Накрая Йоланд реши, че не е същата. Картата беше различна.
Някой ги бе разменил. Отново я бяха измамили. Докато отиваше с кофа вода към предното стъпало, където допреди миг бе стояла Клара, за да го измие, Йоланд захвърли Дама купа в камината.
Безполезен боклук.
1 Абът Хауърд „Аби“ Хофман (1936-1989) - американски политически и социален активист. - б. р.
2 Мемоар на K. С. Луис, в който северноирлацдският писател разкрива как е преоткрил християнството. - б. р.
3 „Този тапет и аз водим смъртоносна битка. Или той ще си отцце, или аз“ - известни думи на Оскар Уайлд. - б. р.
ГЛАВА ДВАНАЙСЕТА
- Йоланд Фонтен и съпругът й Андре Маланфан - заяви Бовоар, докато изписваше имената със ситни букви върху лист хартия. Беше осем и петнайсет сутринта във вторник, почти седмица и половина след деня на убийството, и следователите разглеждаха списъка със заподозрените лица. Първите две бяха очевидни.
- Кой още?
- Питър и Клара Мороу - заяви Никол и вдигна поглед от драсканиците си.
- А мотивът? - запита инспекторът, докато записваше имената.
- Парите - обади се Лакост. - Не им достигат. Всъщност не са им достигали. Сега са богати, разбира се, но преди смъртта на госпожица Нийл са били направо голтаци. Клара Мороу е от скромно семейство, така че е привикнала да бъде пестелива, но не и съпругът й. Питър Мороу е роден и отгледан в центъра на Монреал, семейството му е заможно. Учил е в най-добрите училища. Разговарях с една от сестрите му. Беше пестелива с думите, но и така стана ясно, че семейството им не е никак доволно от избора му на кариера. За което, естествено, обвиняват Клара. Искали Питър да се занимава с бизнес. Семейството му го счита за разочарование, или поне така мисли майка му. Което е много лошо, защото по канадските стандарти той си е голяма звезда в света на изкуството. Миналата година е продал картини на обща стойност десет хиляди долара, но този доход пак ги класира под нивото на бедността. Клара е продала картини на стойност хиляда долара. Водят много скромен живот. Колата им се нуждае от основен ремонт, както и домът им. През зимата Клара дава уроци по изобразително изкуство, за да могат да си плащат сметките, а понякога се занимават и с реставрация. Едва свързват двата края.
- Майка му жива ли е още? - запита Гамаш, за да направи няколко бързи сметки.
- На деветдесет и две години е - отвърна Лакост. - Жива мумия, но още диша. Вероятно ще ги надживее всички. Семейното предание твърди, че когато една сутрин видяла съпруга си починал до нея, се обърнала на другата страна и продължила да спи. Защо да се безпокои?
- Разполагаме само с голото твърдение на госпожа Мороу, че с мъжа й са нямали представа какво гласи завещанието - каза Бовоар. - Възможно е госпожица Нийл да ги е информирала, че стават наследници, нали така?