Убийството на художника
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-221-8
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Иронические детективы
Электронная книга - «Убийството на художника». Краткое содержание книги:
- Красота - промълви той.
Върнаха се обратно на мрачния първи етаж. Питър беше изключил прожекторите, които бе свързал по-рано през деня, за да им осигуряват достатъчно светлина. Вечеряха на топлия блясък на две настолни лампи и пламъците на камината. Стените се криеха в полумрака. Но Питър отиде до ключа и след миг в стаята нахлу ослепителна светлина.
Гамаш присви от болка очи. След няколко секунди ги отвори.
Като че ли бе в пещера - една от онези чудновати пещери, изпълнени с древни символи и изображения, на които изследователите се натъкваха понякога. С рисунки на препускащи елени и плуващи хора. Гамаш бе изчел всичко за тях в „Нешънъл джиографик“ и сега имаше усещането, че по някакъв вълшебен начин се е пренесъл там, макар да бе в сърцето на Квебек, в едно закътано старо селце. Знаеше, че историята на Трите бора и жителите му е изобразена по стените на тази стая, както бе с пещерните рисунки.
Инспекторът бавно закрачи покрай почистените от тапети стени. Бяха покрити от пода до тавана със сцени от селския и провинциален живот, с училищни стаи, деца, животни, възрастни; всички пееха, играеха, работеха. Някои от сцените изобразяваха нещастни случаи, а на едно място личеше и погребение.
Гамаш вече не се чувстваше като в пещера. Сега бе обграден от кипящ живот. Отстъпи две крачки и усети, че сълзи напират в очите му. Стисна ги силно с надеждата, че ще изглежда като че ли силната светлина му пречи. В известен смисъл беше така. Беше преизпълнен от чувства. Тъга и меланхолия. И възторг. Радост. Сякаш душата му за миг се бе издигнала над тялото. Неземно усещане.
Това беше дългата къща на Джейн. Домът й се бе превърнал в нейната дълга къща, където присъстваха всеки човек, всяко събитие, всяко нещо, всяка емоция от живота й. И Гамаш бе абсолютно сигурен, че убиецът й също е тук. Криеше се на някоя от стените.
На следващия ден Клара занесе плика за Йоланд в дома й. Натисна лъскавия бронзов звънец и когато до слуха й достигна мелодия на Бетовен, се стегна като навита пружина. „Трябва да направиш и това за Джейн, да свършиш едно последно нещо за нея.“
- Кучка! - изкрещя бясна Йоланд, след което изсипа порой от оскърбления и обвинения, които завършиха с обещание да съди Клара за всичко, което е получила.
„Трябва да направиш и това за Джейн, да свършиш едно последно нещо за нея.“
- Ти си проклета крадла, tete carree. Онзи дом ми принадлежи. Принадлежи на семейството ми. Как въобще спиш нощем, мръсна кучко?
„Едно последно нещо за Джейн.“
Клара вдигна плика и го задържа в ръка, докато улови вниманието на Йоланд. Подобно на дете, възнаградено с нещо лъскаво и ново, тя мигом спря да крещи и се втренчи като хипнотизирана в тънкия бял плик.
- За мен ли е? Мое ли е? Това е почеркът на леля Джейн, нали така?
- Имам въпрос към теб. - Клара размаха плика.
- Дай ми го! - Йоланд се хвърли напред, протегнала ръка, но Клара ловко го дръпна.
- Защо си покрила всичките й рисунки?
- Значи си ги открила - изплю се в лицето й Йоланд. - Мръсни, налудничави изображения. Всеки мислеше леля ми за светица, но ние си знаехме що за откачалка е. Баба и дядо са разбрали, че е побъркана, още в тийнейджърските й години, когато е започнала да дращи онези ужасни картини. Срамували се много от нея. Всичките й картини изглеждали като надраскани от някой олигофрен. Майка ми казваше, че Джейн искала да учи изобразително изкуство, но баба и дядо сложили край на това. Казали й истината. Обяснили й, че това не е изкуство. А някакъв страшен срам. Казали й никога и на никого да не показва драсканиците си. Казали й истината. Било е техен дълг. Понеже ние, членовете на семейството й, не сме искали тя да пострада. Било е за нейно добро. И какво получихме за благодарност? Бяхме изхвърлени от семейната къща. А тя имаше наглостта да ми каже, че мога да се върна там, стига само да се извиня. Отвърнах й, че единственото нещо, за което съжалявам, е, че е съсипала дома ни. Побъркана дъртачка.
Пред очите на Клара отново изникна Джейн, седнала в бистрото с обляно от сълзи очи. Сълзи на радост, че най-накрая някой е одобрил изкуството й. Клара знаеше какво е струвало на приятелката й да разкрие една от картините си.
- Тя успя всички ви да заблуди, нали? Вие и понятие си нямахте, че приятелката ви е откачалка. Е, сега знаете какво ни се е налагало да търпим през всичките тези години.
- Ти си нямаш и представа, нали? Никаква представа какво си захвърлила? Ти си една тъпа,
тъпа жена, Йоланд.
Клара блокира, както обикновено й се случваше при конфликт с Йоланд. Цялата трепереше и всеки миг щеше напълно да изгуби контрол. Наложи се да плати за избухването си, като изслуша поредица от обвинения и заплахи. Странно, но гневът на Йоланд бе толкова грозен, че Клара усети как собственият й гняв се уталожва.