Убийството на художника
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-221-8
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Иронические детективы
Электронная книга - «Убийството на художника». Краткое содержание книги:
- Намерете я сама.
Никол отвори всяка врата на първия етаж, където се натъкна на купища книги и списания, но не и на тоалетна. Наложи се да продължи търсенето и на втория етаж, докато най-сетне открие единствената тоалетна в дома. След като пусна водата, отвори крана на чешмата и се втренчи в огледалото, докато уж си миеше ръцете. От другата страна я гледаше млада жена с късо подстригана коса. Имаше и надпис. Сигурно пак някой ужасен стих.
Наведе се по-близо и видя, че там е залепен стикер, на който пише: „В момента гледаш проблема“.
Никол веднага заоглежда пространството зад себе си, отразено в огледалото, защото проблемът беше там.
- А каза ли ви Тимър Хадли, че знае за постъпката ви?
Рут се чудеше дали ще се стигне до този въпрос. Надяваше се, че няма. Но ето, че стана.
- Да. В деня, когато умря. И ми каза какво точно мисли по въпроса. Беше доста рязка с мен. Аз много уважавах Тимър. Трудно е да чуеш такива думи от човек, когото уважаваш и от когото се възхищаваш. А най-лошото бе, че тя умираше и нямаше как да се изясним впоследствие.
- Вие какво направихте?
- Беше следобедът с финалния парад и Тимър ми каза, че иска да остане сама. Аз започнах да се обяснявам, но тя беше уморена и ми каза, че има нужда от почивка; че мога да отида на парада и да се върна след час. После можело да си поговорим. Но когато се върнах един час по-късно, я заварих мъртва.
- Дали госпожа Хадли е разказала за това на Джейн Нийл?
- Не знам. Възможно е да го е планирала, но може би е усещала, че трябва да говори първо с мен.
- А вие признахте ли го на госпожица Нийл?
- Откъде-накъде? Случи се преди толкова години. Джейн вероятно отдавна го е забравила.
Гамаш се зачуди до каква степен Рут Зардо се опитва да убеди себе си в правотата на думите си. Него със сигурност не бе успяла да убеди.
- Имате ли представа кой би могъл да желае смъртта на госпожица Нийл?
Рут постави ръце на бастуна, след което внимателно подпря брадичката си на тях. Погледът й бе вперен някъде далеч зад Гамаш. Проточи се цяла вечност, преди да отговори:
- Казах ви и преди, че според мен едно от онези три момчета, хвърляли тор, може да е желало смъртта й. Тя ги изненада и засрами. Все си мисля, че в мрачния ум на един тийнейджър се ражда най-много отрова. Това обаче обикновено изисква време. Казват, че времето лекува. Пълни глупости, ако питате мен. Времето не лекува каквото и да било. Освен ако самият човек не го пожелае. Ставала съм свидетел как времето може да влоши още повече дадена ситуация, особено в ръцете на някой с болен ум. Такива хора могат да превърнат един малък инцидент в катастрофа, стига да разполагат с достатъчно време.
- Мислите ли, че може да си имаме работа тъкмо с такъв случай? - Думите на Зардо до такава степен съвпадаха с неговите разсъждения, че Гамаш се запита дали тази жена не умее да чете чужди мисли. А дали бе проумяла, че всичко това я превръща в перфектния заподозрян?
- Възможно е.
На връщане Никол сподели на инспектора за стикера върху огледалото на Рут и как бе претърсила всичко в тоалетната, но единственото, което откри, бяха шампоан, сапун и постелка за баня. Увери се, че Гамаш не разбира абсолютно нищо, тъй като единствената му реакция беше бурен смях.
- Да започваме - обяви Соланж Френет няколко минути след пристигането на Гамаш, Бовоар и Рут. Клара и Питър вече бяха заели местата си. - Обадих се в нотариата в Квебек и те провериха кои са официално регистрираните завещания. Според тях последното завещание на мис Нийл е направено в моя офис на 28 май тази година. Предишното е отпреди десет години. И е анулирано. - След кратка пауза нотариусът продължи: - Завещанието е много просто. След покриването на разходите по погребението и други задължения като сметки по кредитни карти, данъци и т.н. тя завещава дома си и всичко в него на Клара Мороу.
На Клара й прималя. Не искаше дома на Джейн. Искаше да чува гласа й, да усеща как ръцете й я прегръщат. Да се радва на смеха й. Жадуваше компанията на Джейн.
- Госпожица Нийл моли Клара да организира празненство, да покани определени хора, в завещанието има техен списък, и да помоли всеки от тях да си избере по един предмет от дома й. Завещава колата си на Рут Зардо, а колекцията си от книги на Мирна. Останалото е за Клара Мороу.
- За каква сума става въпрос? - обади се Рут и Клара изпита облекчение. Тя също искаше да разбере, но не искаше да изглежда алчна.
- Тази сутрин набрах няколко телефона и направих някои пресмятания. Сумата възлиза приблизително на четвърт милион долара след изплащане на данъците.