Падение и подем

Щом се вдигнахме във въздуха, Вихротворците призоваха умерен попътен вятър, а аз се възползвах от случая да се поупражнявам в изкривяване на светлината, осигурявайки прикритие на кораба отдолу.

Пътуването отне едва няколко часа и ние скоро кацнахме в мочурливите пасбища западно от Карйева. Градът беше ежегодно средище на летния конски панаир. Слава му носеха единствено конните състезания и породистите жребци. Дори да нямаше война, по това време на годината пак щеше да е съвсем пуст.

В писмото си до Аппарат предлагах да се срещнем на хиподрума за конни надбягвания. Тамар и Харшо предварително щяха да го обходят целия, за да се уверят, че не ни се готви капан. Ако нещо се объркаше, щяха да се върнат при нас, за да решим какво да правим от там насетне. Не мислех, че Аппарат ще ни предаде на Тъмнейший, но имаше опасност да е сключил нова сделка с Шу Хан или Фйерда.

Пристигнахме на срещата ден по-рано, а пасището беше идеално за тренировка по маскиране на движещи се обекти. Миша разгорещено настояваше той да е пръв.

– Аз съм най-дребен – каза. – Така ще те улесня.

После се завтече към центъра на полето.

Вдигнах ръце над главата си, завъртях китки и Миша изчезна. Харшо подсвирна одобрително.

– Виждате ли ме? – провикна се Миша. Щом започна да ни маха, светлината около него се развълнува леко и кльощавите му ръчички се появиха, сякаш провесени във въздуха.

„Концентрация.“ Ръцете изчезнаха.

– Миша – подкани го Мал, – затичай се към нас.

Той се появи, после пак изчезна, щом успях да се нагодя към светлината.

– Виждам го отстрани – провикна се Толя от другата страна на пасбището.

Изпъшках. Явно трябваше да обмисля всичко много по-внимателно. Прикриването на кораба беше по-лесно, защото трябваше да отклонявам светлината само отдолу. Сега обаче се налагаше да мисля за всички възможни гледни точки.

– Така е по-добре! – провикна се пак Толя.

Зоя внезапно изскимтя.

– Малкото келеме току-що ме ритна!

– Умно момче – похвали го Мал.

Повдигнах вежда.

– Доста по-умно от някои други.

Той имаше доблестта да се изчерви.

През останалата част от следобеда правех и другите невидими на полето – първо по един, после по двама, накрая по петима Гриша наведнъж.

Това беше съвсем различно от постигнатото досега, но уроците на Багра все още вършеха работа. Когато се съсредоточавах само и единствено върху насочване на светлината, различните променливи величини ме объркваха и затрудняваха. Но ако мислех за светлината като за вездесъща и не опитвах да я пречупя, а само да я отклоня, тогава всичко ставаше по-лесно.

Сетих се как бях видяла Тъмнейший да използва силата си, за да ослепява войниците на бойното поле, поразявайки многобройна вражеска сила с един-единствен удар. Това за него беше лесно, идваше му отвътре. „Знам неща за силата, за които ти можеш само да предполагаш.“