Падение и подем

Двамина хвърляха зарове край бъчонката с мляко, а друг се опитваше да изтръгне неопределена мелодия от очукана китара. Тя не беше способна да произведе читав звук, но Миша изглеждаше напълно доволен. Малкият подхвана сложен танц, който явно изискваше много пляскане с ръце и голяма концентрация.

– Тогава ще имаме грижата името на Женя да бъде увековечено на паметна плоча – вметна Зоя. – А сега давайте по същество.

– Сещаш ли се как маскира „Водния бик?“ – попита Давид. – Как накара светлината да се огъне около кораба, вместо да се отрази в него?

– Та си помислих – намеси се Женя, – дали не би могла да направиш същото и с нас?

Свъсих вежди.

– Искаш да кажеш...

– Принципът е съвсем същият – включи се отново Давид. – Вярно, предизвикателството е много по-голямо, защото има много повече променливи величини от синьото небе, но да огънеш светлината около един войник, не е много по-различно от това да го направиш с неодушевен предмет.

– Я чакай малко – намеси се Харшо. – Искаш да кажеш, че ще станем невидими?

– Точно така – отвърна Женя.

Адрик се приведе напред.

– Тъмнейший ще поеме от сухите докове в Крибирск. Можем да се промъкнем в неговия лагер. И да изведем учениците оттам. – Юмрукът му беше здраво стиснат, очите святкаха. Той познаваше тези деца по-добре от всички нас. Някои сигурно бяха негови приятели.

Толя се намръщи.

– Няма начин да се промъкнем в лагера и да ги измъкнем, без да ни усетят. Някои от тия дечурлига са по-малки даже от Миша.

– В Крибирск наистина ще е рисковано – съгласи се Давид. – Много народ, насечена видимост. Ако Алина имаше повече време да се упражнява...

– Разполагаме с пет дни – натъртих.

– Тогава значи нападаме в Долината – каза Женя. – Светлината на Алина ще държи волкрите далеч...

Поклатих глава.

– Въпреки това ще се наложи да се сражаваме с ничевие на Тъмнейший.

– Не и ако те не могат да ни видят – изтъкна Женя.

Надя се ухили.

– Значи ще се скрием право под носовете им!

– Но там ще има още опричници и Гриша – намеси се Толя. – А на тях оръжие не им липсва, за разлика от нас. Дори да не виждат целта, могат да открият огън и да разчитат на късмета си.

– Тогава ще стоим далеч от техния обсег. – Тамар избута чинията си в центъра на масата. – Ето го стъкления сал – каза тя. – Разполагаме стрелци около него, за да прочистят редиците на Тъмнейший. Чак тогава се прокрадваме наблизо, за да се качим на сала, а веднъж изведем ли децата на безопасно място...

– Взривяваме всичко на пух и прах! – възкликна Харшо. Направо му потекоха лигите при мисълта да взриви нещо.

– Заедно с Тъмнейший – завърши Женя.

Завъртях чинията на Тамар, премисляйки предложенията им. Без трета муска силата ми в пряка схватка не можеше да се равнява с тази на Тъмнейший. Той го беше доказал по категоричен начин. Но какво ще е, ако отида при него невидима, използвайки за прикритие светлината така, както другите използват мрака? Подобен ход ще е подъл, даже страхлив, но двамата с Тъмнейший отдавна се бяхме разделили с достойнството. Нали той пръв се посели в ума ми и водеше война в сърцето ми. Не ми пукаше колко честна ще е тази битка, стига да мога да спася живота на Мал.