Падение и подем
- Автор: Бардуго Лий
- Серия: Гриша #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712947
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Падение и подем». Краткое содержание книги:
Алина ще трябва да създаде нови съюзи и да преглътне стари вражди. Но докато разкрива тайните на Тъмнейший, тя ще повдигне и булото на минало, което завинаги ще промени представата й за тяхната връзка и за силата, която самата тя притежава.
„История, несравнима с нищо, което досега съм чела.“
– Вероника Рот
„Невероятен микс от приключение, романтика и фентъзи“
– Рик Риърдън
– Това не ми харесва – обади се той, сякаш бе прочел
мислите ми. – Много неща могат да се объркат.
– Изборът не е единствено твой – намеси се Надя. – Месеци наред ти се биеш редом с нас и кървиш заедно с нас. Заслужили сме правото да опитаме да спасим живота ти.
– Въпреки че си един безполезен отказатся – вметна Зоя.
– По-полека – прекъсна я Харшо. – В момента говориш с роднина на Тъмнейший... Я чакай, какъв точно му се падаше? Братовчед? Племенник?
Мал сви рамене.
– Представа си нямам.
– Сега вече в черно ли ще се обличаш?
Отговорът на Мал беше едно много твърдо не.
– Ти си един от нас – намеси се Женя, – независимо дали ти се нрави, или не. Пък и ако Алина те убие, може съвсем да откачи, а в същото време ще притежава трите муски. Тогава ще трябва да разчитаме единствено на Миша да я обуздае със силата на ужасния си танц.
– Тя и без това доста често си сменя настроенията – отбеляза Харшо. После потупа с пръст слепоочието си. – И не е съвсем тук, ако разбирате какво искам да кажа.
Те очевидно се шегуваха, но сигурно имаха право. „Писано ти е да бъдеш мой противовес.“ Чувствата ми към Мал бяха объркани и неподдаващи се на обяснение. Сигурно накрая щях да съм с разбито сърце, но и това беше съвсем човешко.
Надя се протегна и сръга Мал.
– Поне обмисли този план. И ако за нищо не става...
– Алина ще получи нова гривна – довърши Зоя.
– А какво ще кажеш – озъбих се насреща ù – да те изкормя и да проверя дали костите ти са здраво скачени?
Зоя бухна косата си.
– Бас ловя, че са също толкова великолепни, колкото и всичко останало в мен.
Отново завъртях чинията на Тамар около оста ù, опитвайки се да преценя какво трябва да предприемем тепърва. Щеше ми се да притежавам стратегическите умения на Николай. За едно обаче бях сигурна:
– Ще ни трябва нещо повече от взрив, за да убием Тъмнейший. Не забравяйте, че той оцеля и в Долината, и при сриването на параклиса.
– Тогава какво? – попита Харшо.
– Ще трябва аз да го направя – казах. – Ако успеем да го разделим от неговите воини сенки, мога да използвам удара Сеч. – Тъмнейший несъмнено беше могъщ, но се съмнявах, че дори той ще се възроди отново, след като е бил разполовен. Макар да нямах никаква родствена връзка с Морозов, аз все пак бях Призоваваща слънцето. Някога се надявах да ми е била предопределена велика съдба, а ето че всичко чисто и просто опираше до убийство.
Зоя късо и лекомислено се изсмя.
– Всъщност това може и да проработи.
– Струва си да го обмислим – обърнах се към Мал. – Тъмнейший ще очаква нападение, но не и такова.
Мал дълго мълча.
– Добре – каза най-накрая. – Но ако нещо се обърка... мисля, всички сме единодушни какво трябва да се направи.
Той огледа седящите около масата. Един по един всички кимнаха. Толя беше застинал в стоическа поза. Женя сведе поглед. Накрая останах само аз.
– Трябва да дадеш дума, Алина.
Опитах се да преглътна буцата, заседнала в гърлото ми.
– Ще го направя. – Думите оставиха метален вкус в устата ми.
– Хубаво – каза той. После сграбчи ръката ми. – А сега дай да покажем на Миша какво значи да танцуваш ужасно.
– Първо да те убия, сега пък да танцувам с теб, някакви други желания да имаш?
– За момента не – отвърна той и ме придърпа още по-плътно към себе си. – Сигурен съм обаче, че все ще измисля нещо скоро.
Сгуших глава на рамото на Мал и вдишах мириса му. Знаех, че не бива да се заблуждавам с такива надежди. Ние нямахме армия. Нито разполагахме с възможностите на един цар. Можехме да разчитаме единствено на събран от кол и въже отряд. „Ще те лиша от всичко познато, от всичко онова, което си обичала.“ Стига да откриеше удобен случай, сигурна съм, Тъмнейший би използвал тези хора срещу мен, но на него никога не му беше хрумвало, че те може да са нещо повече от пречка. Сигурно ги подценяваше така, както, изглежда, подценяваше и мен.
А това беше глупаво. И опасно. Навремето Ана Куя ми беше казала, че надеждата е лукава също като водата. Все намира начин да си пробие път.