Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Да. Бях обзет от някаква творческа треска, която никога повече не ме споходи. Дали се дължеше на любовта? Без сянка от съмнение. Мисля, че след като Нола изчезна, част от таланта ми изчезна заедно с нея. Сега разбирате защо ви моля да не се тревожите, когато не ви идва вдъхновение.
Дойде надзирателят да ни предупреди, че времето за посещение е изтекло, и да ни прикани да приключваме.
- Казвате, че Нола е отнасяла със себе си ръкописа? - подхванах бързо, за да не изтървем нишката на разговора.
- Отнасяше частите, които бе преписала на машина. Четеше ги и ми казваше мнението си. Маркъс, през онзи месец август седемдесет и пета година живях в рая. Бях толкова щастлив. Бяхме толкова щастливи. Но въпреки всичко ме преследваше мисълта, че някой знае за нас. Някой, готов да изцапа огледалото с ужасяващи думи. Този някой можеше да ни дебне от гората и всичко да вижда. Тази мисъл ме поболяваше.
- Затова ли искахте да заминете? Казвате, били сте го решили заедно, но защо точно на трийсети август вечерта?
- Това, Маркъс, беше заради една ужасна история. Записвате ли?
- Да.
- Сега ще ви разкажа един много сериозен епизод. За да разберете. Само не искам да се разчува.
- Разчитайте на мен.
- Знаете ли, през седмицата, когато бяхме на Мартас Винярд, Нола не бе казала, че е с приятелка, а просто бе избягала от къщи. Потеглила, без да каже нищо на никого. Като я видях отново, в деня след завръщането ни, изглеждаше ужасно тъжна. Каза, че майка й я набила. Имаше следи по тялото. Плачеше. Тогава ми разправи, че майка й я наказва за дреболии. Че я удря с метална линия и й прилага онази гадост, като в „Гуантанамо“, давенето - пълни леген с вода, хваща дъщеря си за косите и потапя главата й във водата. Това можело да я освободи.
- Да я освободи?
- Да я освободи от злото. Нещо като кръщение, предполагам. Исус в река Йордан или нещо такова. Отначало не можех да повярвам, ала доказателствата бяха налице. Попитах я: „Но кой ти стори това?“. „Мама.“ „А защо баща ти не реагира?“ „Татко се затваря в гаража и слуша музика, много силна. Така прави, когато мама ме наказва. Не желае да чува.“ Нола не издържаше повече, Маркъс. Не издържаше повече. Поисках да оправя нещата, да поговоря с Келерганови. Това трябваше да се прекрати. Но Нола ме умоляваше да не се намесвам, каза ми, че ще има ужасни неприятности, че родителите й сигурно ще я изпратят далече от града и никога вече няма да се видим. И все пак това положение не можеше да продължава. Затова към края на август, някъде към двайсети, решихме, че трябва да заминем. Бързо. И тайно, разбира се. Избрахме датата трийсети август. Искахме да караме до Канада, да пресечем границата във Върмонт. Да отидем може би в Британска Колумбия, да се настаним в дървена колиба. На брега на езеро. Представяхме си, че ще живеем прекрасен живот. Никой никога нямаше да узнае къде сме.
- Значи, затова смятахте да избягате?
- Да.
- Но защо не искате да говоря за това?
- Защото това е само началото на историята, Маркъс. После направих ужасно откритие за майката на Нола...
В този момент ни прекъсна надзирателят. Посещението бе завършило.
- Ще продължим разговора следващия път, Маркъс - рече ми Хари, изправяйки се. - А дотогава, нито дума за това!
- Обещавам, Хари. Само ми кажете - какво щеше да стане с книгата, ако бяхте избягали?
- Щях да съм писател в изгнание. Или нямаше да съм писател. В онзи момент това вече беше без значение. Само Нола имаше значение. Нола беше моят свят. Останалото не ме интересуваше.
Изумих се. Значи, такъв безумен план бе замислял Хари преди трийсет и три години - да избяга в Канада с момичето, в което е бил лудо влюбен. Да замине с Нола и да се крие на брега на езеро, без да подозира, че в определения за бягството ден Нола ще изчезне и ще бъде убита, нито че книгата, която бе написал за рекордно кратко време и от която е бил готов да се откаже, ще стане един от най-големите литературни успехи на втората половина на века.
На втората ни среща Нанси Хатауей сподели с мен своята версия за Мартас Винярд. Разказа ми, че през седмицата след завръщането на Нола от клиниката „Шарлотс Хил“ двете ходели всеки ден да се къпят на Гранд Бийч и че Нола няколко пъти оставала да вечеря у тях. Ала следващия понеделник, когато Нанси позвънила на Теръс Авеню 245, й отговорили, че Нола е много болна и трябва да остане в леглото.
- Все същата песен през цялата седмица - каза ми Нанси. - „Нола е много болна, не приема посетители.“ Дори майка ми се разтревожи и отиде да я навести, но не я пуснаха вътре. Това направо ме побърка, усещах, че става нещо. И в един момент разбрах - Нола беше изчезнала.