Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Защо помислихте така? Може наистина да е била болна и на легло.
- Майка ми забеляза една подробност - не се чуваше музика. През цялата седмица нито веднъж нямаше музика.
Продължих да настоявам.
- Може, ако е била болна, да не са искали да я безпокоят с музика.
- За първи път от много отдавна нямаше музика. Беше изключително необичайно. Тогава реших да се уверя с очите си и след като за пореден път ми казаха, че Нола е болна и лежи, се промъкнах зад къщата и отидох да погледна през прозореца на стаята й. В стаята нямаше никой, леглото не беше разтурено. Нола я нямаше, със сигурност. И после в неделя музиката пак зазвуча. Отново ужасната музика се разнасяше от гаража и ето че на другия ден се появи и Нола. И това ако не е съвпадение! Тя дойде вкъщи привечер и отидохме да седнем в градината на главната улица. Там я накарах да ми каже истината. Главно заради следите по гърба й. Скрихме се зад храстите, накарах я да си вдигне роклята и видях, че е била лошо бита. Настоях да ми каже какво се е случило и тя накрая ми призна, че са я били, защо-то избягала от къщи за цяла седмица. Заминала с мъж, по-възрастен мъж. Несъмнено със Стърн. Каза ми, че е било чудесно и че си е струвало ударите, които получила вкъщи, като се върнала.
Въздържах се да уведомя Нанси, че Нола е прекарала седмицата на Мартас Винярд с Хари, а не с Елайджа Стърн. Впрочем тя като че ли не знаеше много повече за връзката на Стърн с Нола.
- Смятам, че със Стърн е била мръсна история - подзе. - Особено сега, като си помисля. Лутър Кейлъб идваше да я взема от Орора с кола, син мустанг. Знам, че я караше у Стърн. Всичко ставаше тайно, естествено, но веднъж бях свидетелка на тази сцена. Тогава Нола ми каза: „Нито дума на никого! Закълни ми се в името на приятелството ни. Иначе и двете ще имаме неприятности“. Казах й: „Нола, защо ходиш у този възрастен мъж?“. Тя ми отговори: „От любов“.
- Кога беше започнало това? - попитах.
- Не бих могла да кажа. Научих го през лятото, но не си спомням кога точно. Толкова неща се случиха през онова лято. Може би тази история е продължавала много по-дълго, може би от години, кой знае.
- Но в края на краищата казахте на някого, нали? Когато Нола изчезна.
- Естествено! Казах на началника Прат. Казах му всичко, което знаех, всичко, което казах и на вас. Той рече да не се безпокоя, щял да изясни нещата.
- Готова ли сте да разкажете това пред съда?
- Разбира се, ако трябва.
Искаше ми се да проведа втори разговор с преподобния Келерган в присъствието на Гахалоуд. Обадих се на сержанта, за да му изложа идеята си.
- Да разпитаме заедно пастор Келерган? Сигурно замисляте нещо.
- И да, и не. Бих желал да обсъдя с него новите елементи от разследването - връзките на дъщеря му и побоите, които е понасяла.
- Ама вие какво искате? Да отида да питам бащата дали случайно дъщеря му не е била уличница?
- Хайде сега, сержант. Знаете, че сме направили важни открития. В рамките на една седмица всичко, в което бяхме сигурни, беше пометено. Можете ли днес да ми кажете коя наистина е била Нола Келерган?
- Добре, писателче, убедихте ме. Ще дойда утре в Орора. „Кларкс“ знаете ли го?
- Разбира се. Защо?
- В десет часа там. Ще ви обясня.
На другата сутрин отидох в „Кларкс“ преди часа на срещата, за да си поговоря за миналото с Джени. Споменах летния бал от 1975 година, за който тя ми каза, че е един от най-лошите й спомени от балове, тъй като си въобразявала, че ще отиде под ръка с Хари. Най-лошото било в момента на томболата, когато той получил първата награда. Тайно се надявала, че ще бъде щастливата избраница, че Хари ще я вземе някоя сутрин и ще я заведе за една любовна седмица на слънце.
- Надявах се - каза ми тя. - Толкова се надявах, че ще ме избере. Всеки ден очаквах да се обади. После, в края на юли, той изчезна за една седмица и разбрах, че сигурно е отишъл на Мартас Винярд без мен. Не знам с коя е бил.
Излъгах, за да не я обидя много.
- Сам - казах. - Ходил е сам.
Тя се усмихна сякаш с облекчение. И додаде:
- Откакто знам за Хари и Нола, откакто знам, че й е написал книга, не се чувствам жена. Защо е избрал нея?
- Тези неща не стават по поръчка. Никога ли не си подозирала за Нола и него?
- Хари и Нола? Та кой би могъл да си представи подобно нещо?
- Например майка ти. Тя твърди, че винаги е знаела. Нищо ли не ти каза по онова време?
- Никога не е споменавала за връзка между двамата. Но е вярно, че след изчезването на Нола каза, че подозира Хари. Спомням си впрочем, че в неделите Травис, който ме ухажваше, идваше понякога на обяд вкъщи и че мама не спираше да повтаря: „Сигурна съм, че Хари е свързан с изчезването на малката!“. А Травис отговаряше: „Доказателства трябват, госпожо Куин, иначе не става“. И майка ми настояваше: „Имах доказателство. Неоспоримо доказателство. Но го изгубих“. Аз лично така и не й повярвах. Мама му се сърдеше главно заради градинското празненство.