Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- В тази книга, Нола, има само ужаси. Само ужасни думи.
- Какви са тези ужасни думи?
- Думи за теб, които не би трябвало да пиша. Но го правя заради това, което чувствам.
- И какво чувствате, Хари?
- Любов. Толкова много любов!
- Но тогава пишете хубави думи! Започнете да работите! Напишете хубави думи!
Тя го хвана за ръка и го настани на терасата. Донесе му листовете, бележниците, химикалките. Направи кафе, пусна една плоча с оперна музика и отвори прозорците на дневната, за да може да се чува и навън. Знаеше, че музиката му помага да се съсредоточи. Той послушно си събра ума и започна всичко отначало. Започна да пише роман за любовта така, сякаш връзката му с Нола беше възможна. Писа цели два часа, думите сами идваха, изреченията се редяха съвършено, естествено, изскачаха от химикалката му, която танцуваше по хартията. За пръв път, откакто беше тук, изпита чувството, че романът му наистина е на път да се роди.
Когато вдигна очи от листа, забеляза, че Нола, седнала на един сламен стол, малко встрани, за да не му пречи, беше кротко заспала. Слънцето беше великолепно, времето бе много топло. И изведнъж му се стори, че с романа, който пишеше, с Нола, с къщата на брега на океана животът му беше истински прекрасен. Стори му се дори, че да напусне Орора, няма да е никак лошо. Ще завърши романа си в Ню Йорк, ще стане голям писател и ще чака Нола. Всъщност да замине, не означаваше да я изгуби. Може би точно обратното. Щом завърши гимназия, ще може да дойде в университета в Ню Йорк. И ще бъдат заедно. Дотогава ще си пишат, ще се виждат през ваканцията. Годините ще се изнижат и скоро любовта им вече няма да бъде забранена. Нежно събуди Нола. Тя се усмихна и се протегна.
- Как върви писането?
- Много добре.
- Страхотно! Може ли да прочета?
- Скоро. Обещавам.
Над водата прелетяха ято чайки.
- Сложете и чайките! Нека да има и чайки в романа ви!
- Ще има на всяка страница, Нола. Дали да не заминем за няколко дни в Мартас Винярд? Следващата седмица разполагат с една свободна стая.
Тя засия.
- Да! Да заминем! Да заминем заедно.
- Но какво ще кажеш на родителите ти?
- Не се тревожете, Хари, любими. Ще се оправя с родителите ми. Вие се погрижете да напишете шедьовъра си и да ме обичате. Значи, оставате?
- Не, Нола. Трябва да си замина в края на месеца, защото не мога да си платя наема за къщата.
- В края на месеца? Та това е сега.
- Знам.
Очите й се изпълниха със сълзи.
- Не заминавайте, Хари!
- Ню Йорк не е далече. Ще ми идваш на гости. Ще си пишем. Ще си говорим по телефона. А защо да не дойдеш в тамошния университет? Казвала си ми, че мечтаеш да видиш Ню Йорк.
- Университет? Но това е след три години! Три години без вас, няма да мога, Хари! Няма да издържа!
- Не се притеснявай, времето ще мине бързо. Когато хората се обичат, времето лети.
- Не ме напускайте, Хари. Не искам Мартас Винярд да е прощалното ни пътуване.
- Нола, нямам повече пари. Не мога да остана тук.
- Не, Хари, милост. Ще намерим решение. Хората, които се обичат, винаги намират решение, за да се обичат още повече. Обещайте ми поне да размислите.
- Обещавам ти.
Тръгнаха след седмица, призори в понеделник, на 28 юли 1975-а, без да споменават неизбежното заминаване на Хари. Той се ядосваше на себе си, че се е оставил на амбициите и на мечтите си за величие - как си е въобразявал, че ще напише велик роман за едно лято?
Срещнаха се в четири часа сутринта на паркинга на пристанището. Орора спеше. Караха бързо до Бостън. Там закусиха. После продължиха и почти без да спират, стигнаха до Фалмът, откъдето взеха ферибота. Пристигнаха на остров Мартас Винярд в самия край на деня. Оттогава живееха като в сън във великолепния хотел на брега на океана. Къпеха се, разхождаха се, вечеряха в голямата трапезария на хотела, без никой да ги погледне или да им зададе въпрос. В Мартас Винярд можеха да живеят.
*
Вече от четири дни бяха тук. Легнали на топлия пясък на брега на малкия залив, далече от света, двамата мислеха само за себе си и за щастието да са заедно. Тя си играеше е фотоапарата, той обмисляше книгата си.
Беше казала на Хари, че родителите й смятат, че е у приятелка, но всъщност го излъга. Бе избягала от къщи, без да каже на никого. Щеше да е много сложно да оправдава целоседмично отсъствие. Така че просто бе тръгнала без обяснения. Призори излезе през прозореца на стаята си. И докато с Хари се изтягаха на плажа, в Орора преподобният Келерган не си намираше място от безпокойство. В понеделник сутринта бе видял стаята на дъщеря си празна. Не предупреди полицията. Първо опит за самоубийство, сега бягство. Ако съобщеше на полицията, всички щяха да узнаят. Даде си седем дни да я открие. Седем дни, колкото са били нужни на Бог да сътвори света. Прекарваше дните си в колата, обикаляше областта и търсеше дъщеря си. Боеше се от най-лошото. След седем дни щеше да се обърне към властите.