Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
Гахалоуд дойде в „Кларкс“ точно в десет часа.
- Сложихте пръст в раната, писателче - каза той, като се настани на бара до мен.
- Така ли?
- Проверих го този Лутър Кейлъб. Не беше лесно, но ето какво открих: роден е през хиляда деветстотин и четирийсета година в Портланд, Мейн. Не знам защо е дошъл насам, обаче между седемдесета и седемдесет и пета е имал досие в полицията в Конкорд за неуместно поведение с жени. Ходел по улиците и заговарял жените. Дори е постъпило оплакване срещу него, подадено от някоя си Джени Куин, по мъж Дон. Тя държи това заведение. Оплакване за тормоз, от август седемдесет и пета. Ето защо исках да се видим тук.
- Джени е подавала оплакване срещу Лутър Кейлъб?
- Познавате ли я?
- Разбира се.
- Повикайте я, ако обичате.
Помолих един от сервитьорите да потърси Джени, която беше в кухнята. Гахалоуд се представи и я помоли да му разкаже за Лутър. Тя сви рамене.
- Няма много за казване, знаете ли. Беше добро момче. Много кротко, въпреки външността си. Идваше от време на време тук, в „Кларкс“. Предлагах му кафе и сандвич. Не му вземах пари, беше беден. Мъчно ми беше за него.
- Но сте подали оплакване срещу него - каза Гахалоуд.
Тя сякаш се изненада.
- Виждам, че сте добре осведомен, сержант. Беше толкова отдавна. Травис ме накара да подам оплакване. Твърдеше, че Лутър е опасен и трябва да се пазя от него.
- Защо опасен?
- През онова лято той много бродеше из Орора. И понякога се държеше агресивно с мен.
- Значи, е проявявал насилие?
- „Насилие“ е силна дума. Да кажем, че просто е нахалствал. Настояваше да... Навярно ще ви се види смешно...
- Кажете ни всичко, госпожо. Може би е важно.
Кимнах, за да я насърча да продължи.
- Настояваше да ме рисува - рече тя.
- Да ви рисува ли?
- Да. Казваше, че съм била хубава жена, че ме намира за чудесна и че единственото, което иска, е да ме рисува.
- Какво стана с него? - попитах.
- В един момент изчезна и повече не го видяхме - отвърна Джени. - Разправят, че загинал в автомобилна катастрофа. Попитайте Травис, той трябва да знае.
Гахалоуд потвърди, че Лутър Кейлъб е загинал по време на пътно произшествие. На 26 септември 1975 година, четири седмици след изчезването на Нола, открили колата му в подножието на скален масив близо до Сагамор в Масачусетс, на около двеста мили от Орора. Лутър бил завършил училище по изобразителни изкуства в Портланд и според Гахалоуд вече можеше сериозно да се твърди, че той е нарисувал портрета на Нола.
- Този Лутър изглежда странен тип - каза сержантът. - Дали се е опитал да нападне Нола? Дали не я е завлякъл в гората до Сайд Крийк? Убива я в пристъп на ярост, отървава се от тялото и избягва в Масачусетс. Измъчван от угризения и като знае, че го преследват, се хвърля от скалите с колажа си. Има сестра в Портланд, Мейн. Не успях да се свържа с нея, но пак ще опитам.
- Защо полицията не се е сетила за него по онова време?
- За да се сети, би трябвало да го смята за заподозрян. А нямаше нищо в разследването, което да сочи към него.
Попитах:
- Можем ли отново да разпитаме Стърн? Официално. И да обискираме къщата му.
Гахалоуд направи унила физиономия.
- Той е много могъщ. В момента ни държи в шах. Докато не се доберем до нещо по-съществено, прокурорът няма да ни даде разрешение. Нужно ни е нещо осезаемо. Доказателства, писателче, трябват ни доказателства.
- Имаме портрета.
- Портретът е незаконно доказателство, колко пъти да ви го повтарям? Кажете ми по-добре какво смятате да правите у пастор Келерган.
- Необходимо ми е да изясня някои неща. Колкото повече научавам за него и жена му, толкова повече въпроси възникват.
Разказах му за бягството на Хари и Нола на Мартас Винярд, за побоите, нанасяни на момичето от майката, за бащата, който се укривал в гаража. Според мен имаше някаква мрачна мистерия около Нола - едновременно светло и угаснало дете, което по мнението на всички сияело и въпреки това се опитало да се самоубие. Закусихме, после потеглихме към Дейвид Келерган.
Вратата на къщата на Теръс Авеню беше отворена, но него го нямаше. От гаража не долиташе музика. Зачакахме на прага. Дойде след половин час на трещящия си „Харли-Дейвидсън“, който бе поправял в продължение на трийсет и три години. Караше без каска, в ушите със слушалки, включени към преносим сиди плейър. Поздрави ни, като крещеше заради силно пуснатата музика, която изключи с включването на грамофона в гаража. Този път музиката огласи цялата къща.