Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
На другия ден отиде в „Кларкс“ за пръв път от много време. Както обикновено, Джени беше на работа. Когато Хари влезе, очите й светнаха - беше се върнал. Дали заради бала? Дали е изпитал ревност, като я е видял с Травис? Дали не иска да я заведе в Мартас Винярд? Ако отидеше без нея, значи, не я обичаше. Този въпрос толкова я тормозеше, че му го зададе още преди да приеме поръчката му.
- С кого ще отидеш в Мартас Винярд, Хари?
- Нямам представа - отвърна той. - Може би с никого. Може би ще се възползвам, за да продължа книгата си.
Тя се намуси.
- Такова прекрасно пътуване - сам? Би било жалко.
Джени тайно се надяваше, че ще каже: „Права си, Джени, любов моя, да заминем заедно да се целуваме по залез-слънце“. Но той каза само: „Едно кафе, ако обичаш“. И Джени робинята тръгна за кафе. В този момент Тамара Куин излезе от кабинета си в задната част на ресторанта, където водеше счетоводството. Като видя Хари седнал на обичайното си място, тя се спусна към него и без дори да го поздрави, заяви с тон, изпълнен с ярост и горчивина:
- Точно си гледах сметките. Повече не можете да консумирате на вересия, господин Куебърт.
- Разбирам - отвърна Хари, който искаше да избегне скандала. - Съжалявам, че не се отзовах на поканата ви в неделя. Аз...
- Извиненията ви не ме интересуват. Получих цветята ви и ги хвърлих на боклука. Ще ви помоля да уредите сметката си до края на седмицата.
- Естествено. Дайте ми фактурата, ще ви платя незабавно.
Тя донесе подробната сметка и той само дето не се задави - дължеше повече от 500 долара. Бе харчил, без да мисли: 500 долара за храна и напитки, 500 долара, хвърлени през прозореца, само за да бъде с Нола. Към тази сметка се добави на другата сутрин писмо от брокерската агенция. Беше платил половината от престоя си в Гуз Коув, тоест до края на юли. Уведомяваха го, че му остават да плати още хиляда долара, за да ползва къщата до септември, и че както бе уговорено, щяха да изтеглят тази сума от сметката му. Само че той нямаше хиляда долара. Дългът към „Кларкс“ изчерпваше почти всичките му пари. Нямаше с какво да плати наема за такава къща. Не можеше повече да живее в нея. Какво да направи? Да телефонира на Елайджа Стърн и да му обясни ситуацията? Но какъв е смисълът? Не бе написал великия роман, който се надяваше да сътвори, беше истински самозванец.
След като поразмисли, той се обади в хотела в Мартас Винярд. Ето какво щеше да стори. Щеше да се откаже от къщата. Ще прекрати окончателно този маскарад. Ще замине за една седмица с Нола, за да изживеят любовта си за последен път, после ще изчезне. От рецепцията на хотела го уведомиха, че имат една свободна стая за седмицата от 28 юли до 3 август. Ето това ще стори - ще обича Нола за последен път, после ще напусне града завинаги.
Щом направи резервацията, Хари се обади в брокерската агенция. Обясни, че е получил писмото им, но че за съжаление, няма средства, с които да плати наема за къщата в Гуз Коув. Поиска прекратяване на договора от 1 август и успя да убеди служителя да му позволи, по практически причини, да ползва къщата до 4 август, дата, на която ще върне ключовете направо в бостънския филиал на пътя за Ню Йорк. Докато говореше по телефона, усети сълзи в гласа си - така завършваше приключението на уж великия писател Хари Куебърт, неспособен да напише три реда от огромния шедьовър, който имаше амбицията да създаде. И малко преди да рухне, затвори телефона с думите: „Чудесно, господине. Значи, ще ви оставя ключовете от Гуз Коув в агенцията в понеделник, 4 август, на път за Ню Йорк“. След като остави слушалката, подскочи, като чу един задавен глас да изрича зад гърба му: „Заминавате ли, Хари?“. Беше Нола. Бе влязла в къщата, без да чука, и бе чула разговора. Очите й бяха пълни със сълзи. Повтори:
- Заминавате ли, Хари? Какво става?
- Нола... Имам неприятности.
Тя се спусна към него.
- Неприятности? Но какви неприятности? Не можете да заминете, Хари! Не можете да заминете! Ако заминете, ще умра!
- Не! Никога не казвай това!
Тя падна на колене.
- Не заминавайте, Хари! В името на Бога! Без вас съм нищо!
Той се отпусна на пода до нея.
- Нола... Трябва да ти кажа... Лъгал съм те от самото начало. Не съм известен писател. Беше лъжа! Всичко беше лъжа. За мен, за кариерата ми! Вече нямам пари! Нямам нищо! Няма как да остана в тази къща. Не мога да остана в Орора.
- Ще измислим нещо! Нямам никакви съмнения, че ще станете велик писател. Ще спечелите много пари! Първата ви книга беше забележителна, а книгата, която пишете в момента с толкова плам, ще има голям успех, сигурна съм! Никога не се лъжа!