Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
Хари нищо не подозираше. Беше заслепен от любов. Както сутринта, когато тръгнаха за Мартас Винярд от паркинга на пристанището, така и сега не забеляза скритата в тъмнината сянка, която ги наблюдаваше.
Прибраха се в Орора в неделя следобед, на 3 август 1975-а. Като преминаха границата между Масачусетс и Ню Хампшър, Нола се разплака. Каза на Хари, че не би могла да живее без него, че няма право да заминава, че любов като тяхната се случва веднъж в живота, ако изобщо се случи. И не спря да го моли: „Не ме напускайте, Хари. Не ме оставяйте тук“. Казваше му, че толкова добре е писал през последните дни, че не бива да рискува да изгуби вдъхновението си. Умоляваше го: „Ще се грижа за вас, вие ще трябва само да се съсредоточите върху писането си. Пишете великолепен роман, нямате право всичко да развалите“. Не грешеше - бе неговата муза, вдъхновението му, тази, заради която внезапно бе започнал да пише толкова добре, толкова бързо. Но беше твърде късно - вече нямаше пари да си плати къщата. Налагаше се да замине.
Остави Нола на няколко пресечки от дома й и се целунаха за последен път. Бузите й бяха мокри от сълзи, тя се вкопчваше в него, за да го задържи.
- Кажете ми, че ще сте тук утре сутринта!
- Нола, аз...
- Ще ви донеса топъл козунак, ще направя кафе. Всичко ще направя. Ще бъда ваша жена и вие ще бъдете велик писател. Кажете ми, че ще сте тук...
- Ще бъда тук.
Тя светна.
- Наистина ли?
- Ще бъда тук. Обещавам.
- Не е достатъчно да обещавате, Хари. Закълнете ми се, закълнете се в името на любовта ни, че няма да ме изоставите.
- Кълна се, Нола. ’
Излъга, беше прекалено трудно да каже истината. Щом тя изчезна зад ъгъла, побърза да се прибере в Гуз Коув. Не биваше да губи време. Не искаше да рискува - тя можеше да се върне и да го изненада в бягството му. Още същата вечер щеше да е в Бостън. В къщата набързо събра нещата си натрупа куфарите в багажника на колата и хвърли останалите вещи, които трябваше да вземе, на задната седалка. После затвори капаците, изключи газта и електричеството, спря водата. Бягаше, бягаше от любовта.
Реши да й остави бележка. Надраска няколко реда: Нола, любима моя, трябваше да замина. Ще ти пиша. Винаги ще те обичам. Надраска ги на листче, пъхна го в рамката на вратата, след което го извади от там от страх да не го намери някой друг. Няма да има бележка, така ще е по-сигурно. Заключи вратата, качи се в колата и рязко потегли. Бягаше с пълна скорост. Сбогом, Гуз Коув, сбогом, Ню Хампшър, сбогом, Нола.
Беше свършило завинаги.
17.
Опит за бягство
- Трябва да подготвяте текстовете си, както се готвите за боксов мач, Маркъс. В дните преди боя по време на тренировките не стигайте докрай, изпускайте най-много до седемдесет процента от парата, за да кипне и се надигне у вас яростта, която ще оставите да избухне в деня на мача.
- Какво значи това?
- Че когато имате някаква идея, вместо веднага да напишете някой от нечетивните си разкази, които след това публикувате на първа страница в ръководеното от вас списание, по-добре я оставете да узрее. Не й позволявайте да излезе, оставете я да порасне във вас, докато усетите, че моментът е дошъл. Това ще е номер... До колко стигнахме?
- До осемнайсет.
- Не, до седемнайсет.
- Защо ме питате, като знаете?
- За да видя дали ме слушате, Маркъс.
- Значи, седемнайсето, Хари... Да направя от идеите...
- ...озарения.
Във вторник, 1 юли 2008 година, докато го слушах развълнувано в стаята за свиждане в щатския затвор на Ню Хампшър, Хари ми разказа как вечерта на 3 август 1975-а, когато се готвел да напусне Орора и тъкмо се бил включил с висока скорост в път № 1, се разминал с кола, която направила обратен завой, за да го последва.
*
Неделя вечер, 3 август 1975 г.
Отначало помисли, че е полицейска кола, но нямаше нито светещ буркан, нито сирена. Беше се лепнала зад него и неясно защо надуваше клаксона. Хари внезапно се уплаши дали няма да стане жертва на обир. Опита се да ускори, ала преследвачът му успя да го задмине и го принуди да свие встрани и да спре, препречвайки му пътя. Хари изскочи от купето, готов да се разправя, преди да разпознае шофьора на Стърн, Лутър Кейлъб, когато и той излезе от колата си.
- Вие сте се побъркали! - изкрещя Хари.
- Моля да ме исфините, господин Куепърт. Не исках да фи уплаша. Господин Стърн иска да фи фиди. От няколко дни фи търся.