Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Полицията неведнъж е идвала - обясни ни той - заради силната музика. Всички съседи се оплакват. Началникът Травис Дон лично дойде да ме убеждава да се откажа от музиката. Отговорих му: „Какво да ви кажа, музиката е моето наказание“. Тогава той ми купи преносим сиди плейър, който да си слушам непрекъснато. Каза ми, че така мога да си пукна тъпанчетата, без съседите да взривят телефонната централа на полицията.
- А моторът?
- Най-после го поправих. Хубав е, нали?
Сега, когато знаеше какво се бе случило с дъщеря му, можеше да приключи работата по мотора, който поправяше от вечерта на изчезването й.
Дейвид Келерган ни настани в кухнята и ни поднесе чай с лед.
- Кога ще ми дадете тялото на дъщеря ми, сержант? - обърна се той към Гахалоуд. - Сега вече трябва да го погребем.
- Скоро, господине. Знам, че ви е трудно.
Бащата въртеше чашата в ръцете си.
- Тя обичаше чай с лед - каза ни. - През летните вечери често вземахме голяма бутилка и отивахме да я изпием на плажа, докато гледаме как слънцето залязва зад океана и как чайките танцуват в небето. Тя обичаше чайките. Толкова ги обичаше. Знаехте ли това?
Кимнах. После казах:
Господин Келерган, има някои сенчести зони в досието по случая. Затова сме тук със сержант Тахалоуд.
- Сенчести зони? Мога да си представя... Дъщеря ми е била убита и заровена в онази градина. Открихте ли нещо ново?
- Господин Келерган, познавате ли някой си Елайджа Стърн? - попита Гахалоуд.
- Не лично. Срещал съм го няколко пъти в Орора. Но беше отдавна. Много богат тип.
- А момчето му за всичко? Лутър Кейлъб?
- Лутър Кейлъб... Това име нищо не ми говори. Може да съм го забравил, да ви кажа. Времето минава и заличава много неща. Защо ми задавате подобни въпроси?
- Имаме основание да смятаме, че Нола е била свързана с тези две лица.
- Свързана? - повтори Дейвид Келерган, който не беше глупав. - Какво означава свързана на вашия дипломатичен полицейски език?
- Смятаме, че Нола е имала връзка с господин Стърн. Съжалявам, че трябва да ви го съобщя толкова грубо.
Лицето на пастора стана лилаво.
- Нола? Какво се опитвате да намекнете? Че дъщеря ми е била курва? Дъщеря ми стана жертва на онзи мръсник Хари Куебърт, известен педофил, който би трябвало в най-скоро време да свърши в коридора на смъртта! Вървете да се занимавате с него и не цапайте паметта на мъртвите, сержант! Разговорът ни приключи. Довиждане, господа.
Гахалоуд послушно стана, но имаше още някои неща, които исках да изясня.
- Жена ви я биеше, нали?
- Моля? - задави се Келерган.
- Жена ви, биела е Нола. Така ли беше?
- Но вие сте ненормален!
Не го оставих да продължи.
- Нола е бягала от къщи в края на юли седемдесет и пета. Бягала е и вие не сте казали на никого, ако не се лъжа. Защо? Срам ли ви беше? Защо не сте извикали полицията, когато е избягала от къщи в края на юли седемдесет и пета година?
Той започна да обяснява:
- Тя щеше да се върне... Доказателството е, че след седмица се появи!
- След седмица! Чакали сте цяла седмица! Когато обаче изчезва, сте се обадили в полицията само час след като сте установили, че я няма. Защо?
Бащата се разкрещя:
- Защото онази вечер, докато я търсех из квартала, чух да говорят за момиче, което видели цялото в кръв на Сайд Крийк Лейн, и незабавно направих връзката! Но какво искате, Голдман? Вече нямам семейство, нямам нищо! Защо идвате тук да отваряте раните ми? Махайте се! Махайте се от тук!
Не се оставих да ме впечатли.
- Какво е станало в Алабама, господин Келерган? Защо дойдохте в Орора? И какво е ставало тук през седемдесет и пета година? Отговорете, за бога! Дължите го на дъщеря си!
Келерган се изправи, беше като луд, и се хвърли върху мен. Сграбчи ме за яката със сила, която не бях подозирал у него. „Разкарайте се от дома ми!“, изкрещя той и ме изблъска към вратата. Може би щях да падна, ако Гахалоуд не ме бе подхванал и извлякъл навън.
- Откачихте ли, писателче? - наруга ме той, докато се връщахме към колата. - Или сте ненормално тъп? Искате да настроите срещу мен всичките ми свидетели?
- Признайте, че не е ясно...
- Кое не е ясно? Наричат дъщеря му уличница и той се сърди - не е ли нормално? За малко да ви фрасне един. Здравеняк е старецът. Не му личи много.
- Съжалявам, сержант. Не знам какво ме прихвана.
- И каква е тази история с Алабама? - попита той.
- Бях ви споменал, Келерганови са напуснали Алабама, преди да дойдат тук. И съм убеден, че са имали причина да го направят.
- Ще проверя. Ако ми обещаете да се държите прилично в бъдеще.
- Ще успеем, нали, сержант? Искам да кажа, Хари е на път да бъде оправдан, нали?