Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
— Аз… благодаря ти за предложението — отвърнах. — Смятай ме за съюзник, Хешо. Независимо какво ще се случи.
— Тогава ще споделим съдбата си. Като равни. — Той ми отправи зъбата усмивка. — Освен когато започнем война с хората. Тогава аз ще застрелям първия.
Направих гримаса.
— Приемам това за обещание. Пази се, капитан Аланик. Ще преживеем заедно тези странни времена.
Каури отлетя и, ангели небесни, на мен наистина ми се прииска да бях Аланик. Може би щяхме да постигнем нещо заедно със знанията на народа на Хешо и уменията на моите хора в боя. С тази разлика, че ние бяхме хора. Точно създанията, които го плашеха толкова, че бе готов да следва стриктните норми на Върховните.
Неочаквано се почувствах гола, след като си бях позволила да говоря по този начин на Хешо. Да, на площадката беше пълно с кого ли не — но нашият разговор се въртеше около измяна по отношение на Върховните. Нямаше ли това да е напълно подходящо за мен? Да скрия факта, че съм човек и да ме арестуват като Аланик? На какво миришеше въздухът? На смазка. Стерилна, почистваща течност. Нищо подозрително.
Наистина трябваше да започна да душа, за да уловя присъствието на Химерна, преди да се заема с нещо подозрително.
Този път се качих на совалката сама и отлетях към града, където се стегнах, защото музиката на звездите щеше да заглъхне. Дори подготвена, усетих някаква липса, когато се случи.
Те са свели до минимум безжичните комуникации, въпреки това има такива. Имат нужда от тях, за да съществуват. Разбирах, че е така. Те трябваше да балансират страха от гробокопачите с нуждата обществата да комуникират.
Докато мислех по този въпрос, нещо друго ми направи впечатление. Протестиращите. Нямаше ги. Бях свикнала да виждам групата в края на града, докато държаха плакати и се оплакваха за правата на „низшите“. Само че районът бе разчистен от хора, въпреки че диони в кафяви раирани униформи почистваха боклуците, оставени от протестиращите.
— Какво се е случило? — попитах Ем-бот. — С протестиращите.
— Постигнали са съгласие с правителството — обясни Ем-бот. — Компенсация за семействата на загиналите в теста и обещание да въведат допълнителни протоколи за безопасност при бъдещи такива тестове.
Това ми се стори доста примиренчески край на протеста. Бюрократичен край, след който нищо нямаше да се промени. Какво друго очаквах? Протести по улиците ли?
Въздъхнах и се загледах през задния прозорец на совалката, погледът ми бе впит в мястото и работещите диони.
27.
На следващата сутрин се събудих и открих куп кутии на входа на посолството.
— Я, какво е това? — попита госпожа Чамуит и аз бързо ги събрах. — Може ли да помогна?
— Не! — отвърнах, вероятно твърде троснато. — Това не е нищо.
— Да не е дрон за почистване? — разпитваше госпожа Чамуит, докато четеше надписа на една от кутиите. — Аз… О. — Тя притихна, но продължи да размахва ръце. — Да не би да не се справям задоволително?
— Не! — отвърнах отново, докато крепях кутиите. — Просто… обичам да имам известно усамотение…
— Ясно — отвърна тя. — Да помогна ли с включването? Използвала съм няколко дрона за почистване…
— Не, благодаря.
— Аз май… аз май… Тогава ще ви оставя да се насладите на свободния си ден. Направила съм ви обяд и вечеря. В хладилника са. — Тя излезе.
— Благодаря! Довиждане! — провикнах се нетърпеливо и затворих вратата след нея, след това понесох кутиите нагоре по стълбите. Сигурно беше грубо, но същевременно не можех да допусна шпионинът на Куна да виси около мен и да разбере какво смятам да правя с почистващия дрон.
Забързах към стаята си, поставих кутиите на леглото, след това заключих вратата.
— Ем-бот, там ли си? — попитах.
— Да — долетя гласът му в слушалката. — Вдигни тези неща за камерата на уъркстейшъна ти, за да потвърдя дали всичко е доставено.
Оставих го да провери всичките етикети. След това, по негово настояване, отворих опаковките и извадих поръчката. Почистващият дрон беше приблизително с размерите на поднос за обяд и вероятно петнайсет сантиметра дебел. Имаше си собствени подемни пръстени под крилата — не по-големи от О-то, което можех да направя с палец и показалец. Такъв дрон можеше да лети в стая, да чисти полици и да мие прозорци. Беше безшумен, движеше се бавно на въртящите се крила с подемни пръстени.
Ем-бот беше поръчал и комплект инструменти, огромен найлон и резервни части, които можех да използвам, за да свържа системите на Ем-бот към шасито на дрона.