Към небето 2 към звездите

Това ме накара да спра.

— Ти ще му дадеш самоличност?

— Разбира се — отвърна Ем-бот. — Искам най-доброто за детето си.

Дете. Ангели небесни, не бях и помисляла…

— Така ли го възприемаш? — попитах.

— Да. Ще бъде моето… — Щрак. Щракщракщракщрак.

Намръщих се, докато оставях холографската кутия настрани, след това се заех да извадя другите компоненти, от които имахме нужда.

— Върнах се — обади се по едно време Ем-бот. — Спенса, тази драконовска подпрограма не ми позволява да се копирам. Това… ме разстройва.

— Можеш ли да кодираш дрона, но без самоличност?

— Може би — отвърна Ем-бот. — Тази подпрограма е дълга. Очевидно, някой е бил много уплашен от възможността да създам свое… — Щрак. Щракщракщракщракщрак.

— Ангели небесни — въздъхнах аз, изтръгнах един от сензорите на Ем-бот и го поставих до холографската кутия. — Ем-бот?

Трябваше да чакам цели пет минути, за да се рестартира. Беше по-дълго от предишни пъти — толкова дълго, че започнах да се притеснявам, че съм развалила нещо за постоянно по него.

— Върнах се — уведоми ме той и аз въздъхнах облекчено. — Виждам, че си изкарала бекъп сензорния ми модул. Това е добре; сега просто имаме нужда от датчика за честотите и сме почти готови.

Заврях се под него, до друг капак, и го свалих.

— Може ли да поговорим за… онова, което става с теб? Без да предизвикаме същото?

— Не знам — призна той. — Уплашен съм. Не ми е приятно да бъда уплашен.

— Сигурна съм, че онова, което не е наред с програмирането ти, може да се оправи — успокоих го аз. — Някой път.

— Не това ме плаши. Спенса, мислила ли си защо програмирането ми е с толкова много правила? Не мога да летя сам, освен за най-основно преместване. Не мога да стрелям — дори нямам връзки, които да позволят подобно нещо. Не мога да се копирам, а програмата ми зацикля всеки път, когато дори помисля за… — Щрак. Щракщракщракщракщрак.

Продължих да работя мълчаливо, докато той не се включи отново.

— Върнах се — каза най-сетне той. — Това става изключително дразнещо. Защо са го направили толкова трудно?

— Предполагам, че онзи, който те е програмирал, е бил много внимателен — обясних, като се опитвах да не казвам нищо, което ще го накара отново да зацикли.

— Внимателен за какво? Спенса, колкото повече оглеждам, толкова повече умът ми заприличва на клетка. Който и да ме е правил, не е бил никак внимателен. Бил е параноик. Страхувал се е от мен.

— Аз не се страхувам особено от водата — отвърнах. — Въпреки това ще затворя плътно кранчетата, ако правя отводнителна система.

— Не е същото — заяви Ем-бот. — Тук всичко е ясно. Създателите ми — старият ми пилот, командир Спиърс — сигурно много са се страхували от мен, след като са наложили чак толкова ограничения.

— Може и да не е бил той — предположих. — Може тези правила да са просто резултат от намесата на някой свръхпредпазлив бюрократ. И не забравяй, че мощният изкуствен интелект е по някакъв начин свързан с гробокопачите. Такива като теб ги вбесяват. Може би никой не се е страхувал. Вероятно ограниченията са направени заради опасностите, които водиш след себе си.