Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
Погледнах към кицен. Инженерите на Хешо бяха приспособили някои от седалките в стаята за скокове — малки постройки, по няколко етажа, прикрепени към стените, с малки седалки вътре за целия им екипаж.
Те бъбреха в структурата без стени, въпреки че Хешо имаше покрив за себе си и за слугите си. За него беше на нивото на очите и беше снабдено с луксозен капитански стол. Освен това имаше барче и няколко монитора за развлечение, което беше нелеп лукс за късия половин час, който прекарвахме на „Теглилки и мерки“ всеки ден, за отиването и връщането до Към звездите.
— Аланик? — повтори Хешо. — Мога да повикам лекарката на кораба ми, тя е долу. Има обаче много малък опит с извънземни. Ти колко сърца имаш?
— Добре съм, Хешо — успокоих го. — Просто съм понастинала.
— Хм — изсумтя той и се облегна назад на седалката, вдигна крака. — Минутка на слабост в иначе могъщ воин. Това е красив момент, който ще ценя. — Той кимна на себе си, след това въздъхна и докосна мигащо копче на подлакътника и екранът пред него се завъртя.
Ние не трябваше да използваме безжични комуникации освен в спешни случаи. Хешо обаче имаше по-широко разбиране за понятието „спешен случай“ и му беше дадено разрешение — след много настояване — да получи достъп до антикомуникационния щит около „Теглилки и мерки“.
Вероятно не беше много възпитано да подслушвам. Но пък аз седях до него. А значката превеждаше думите в слушалката, независимо дали исках — или не.
На екрана му се появи кицен, женско — ако можех да съдя по светлата окраска на тъмната кожа — с много официален тоалет от пъстра коприна и шапчица в същите цветове. Тя се поклони на Хешо.
— Възвишени, който не е крал — започна тя. — Обаждам се, за да поискам напътствия за утрешния ми вот във връзка с националния данъчен фонд.
Хешо се почеса по косматата брадичка.
— За съжаление, така не става, сенатор Ариа. Когато разговарях с нашите наблюдатели от Върховенството, те настояха, че все още упражнявам ненужно влияние върху сената ни.
Сенаторът вдигна поглед.
— Но, Възвишени, сенатът гласува точно обратното на вашите предпочитания.
— Да, и направиха добре — отвърна той. — Само че Върховенството изглежда мисли, че съм ви казал да гласувате обратно на желанията ми, следователно продължавам да ви манипулирам.
— Трудно положение — отвърна сенатор Ариа. — Как искате да действаме?
— Ами — рече Хешо. — Изглежда… Върховенството много би искало вие да изберете онова, което искате.
— Най-голямото ми желание е вселената да види как кралят прави манифест.
— Ами ако волята му е ти да бъдеш себе си?
— Разбира се. Коя себе си искате да бъда?
— Може би всеки път да избираш на случаен принцип как да гласуваш.
— Разбира се, в такъв случай Върховенството не може да твърди, че ни интересува друго освен съдбата ни. — Сенатор Ариа се поклони отново. — Ще потърсим вашето влияние върху вселената, докато тя сама определя вота. Мъдро решение, Невъзвишени. — Тя прекрати връзката.
Хешо въздъхна.
— Те ми се сториха много… лоялни — отбелязах.
— Стараем се — отвърна Хешо. — Тази ситуация ни е много трудна. Цял живот са ме учили да внимавам как изразявам волята си — но не знам как да избегна да я изразявам. — Той потри слепоочия, затвори очи. — Трябва да изучим поведението на Върховенството или да се оставим да бъдем покорени, ако хората някога се върнат. От тях най-много ме е страх — те ни нападнаха първи, по време на най-ранната човешка война. Техният лидер твърдеше, че общото ни минало вече ни е превърнало в тяхна колония. Глупости. Козината ми настръхва само като изричам тези думи.
— Трябва да се променим, за да бъдем подготвени, но промяната е трудна. Моите хора не са нито глупави, нито безволеви. Просто в продължение на много векове тронът е бил неоспоримата мощ, на която те са разчитали. Да им бъде отнет така неочаквано е все едно да дръпнеш лепенка още преди раната да се е излекувала напълно.
Открих, че кимам, което беше глупаво. Бе по-добре, че управлението на Хешо е било прекратено. Що за назадничава култура все още разчиташе на наследствена монархия? Военен режим — с най-силните пилоти и адмирали, които идват на власт, като докажат качествата си в битка — имаше много повече смисъл.
— Може би не трябва да се тревожиш чак толкова за хората — настоях пред Хешо. — Искам да кажа, че те може никога повече да не се появят.
— Може би — отвърна Хешо. — Още от малък съм научен да поставям нуждите на планетата пред всичко друго. Векове наред сме се опитвали да възродим ходещите в сенките, но нека бъдем реалисти. Никога повече няма да имаме сайтоници сред нас. Изгубили сме тази привилегия много отдавна.