Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Боевая фантастика » Към небето 2 към звездите
Към небето 2 към звездите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Към небето 2 към звездите

Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:

Към небето 2
1 ... 94 95 96 97 98 99 100 101 102 ... 159
Перейти на страницу:

Дронът ме придружи вътре в тоалетната, но не и в кабинката, така че това беше добре. Докоснах гривната си — включих таймер на холограмната гривна, за да имам груба представа колко време ще ми отнеме — след това влязох в кабинката, оставих на земята раницата си и си свърших работата. Пилотът на дрона не каза нищо — въпреки че докато си миех ръцете, го чух да разговаря небрежно с колега. Очевидно бе забравил микрофона включен. Значи може би пилотът не обръщаше много внимание.

Дронът ме изведе обратно в коридора, където — колкото и да бе странно — открих, че Хешо ме чака, въпреки че екипажът му, освен Каури и личните му слуги, които летяха на един диск с него, ги нямаше. Той се завъртя около главата ми, когато продължихме към площадките за кацане на совалките.

— Добре ли си, капитане? — попита той.

— Да, просто трябваше да отскоча до тоалетната.

— А. — Хешо спря и погледна през рамо, докато вървяхме. — Отведоха те по коридора близо до машинното.

— Най-близката тоалетна е от дясната страна.

— Но не успя да надникнеш в машинното, а? Случайно стана ли?

— Не. Не стигнах там.

— Жалко. — Той продължи да лети. — Чух… чух, че имаш собствен кораб, който може да прави хиперскокове. Просто слух. Не че трябва да споделяш такава информация с нас.

Погледнах го, докато се носеше до мен и се опитваше да говори престорено небрежно. След това улових, че се усмихвам. Той се опитваше да разбере дали знам за хипердрайвите на Върховните — само че бе точно толкова неумел в тази работа, колкото бях и аз. Изпитах обич към косматия диктатор.

— Не знам как работят техните хипердрайви, Хешо — отвърнах тихо, докато влязохме в хангара за совалките. — Аз съм сайтоничка. Мога да телепортирам кораба си, ако се налага — но това е опасно. Една от причините да съм тук е, че моите хора могат да получат достъп до по-сигурната технология на Върховните.

Хешо се замисли над чутото и двамата с Каури се спогледаха.

Площадката за излитане гъмжеше от същества, докато пилотите се качваха в совалките, след това се отправяха към домовете на всеки на Към звездите. Останалите кицен вече се качваха на тяхната совалка, но Хешо — след кратко колебание — даде знак на Каури да насочи платформата близо до главата ми.

— Ти си ходеща в сенките — заяви той. — Това не го знаех.

— Не е нещо, което споделям с удоволствие — признах. — Но нямам нищо против, че ти знаеш. Просто е… странно.

— Ако не се получи — продължи все така тихо Хешо и посочи хангара, — ако нещо се обърка, посети моите поданици. Много отдавна сред нас не е имало ходещи в сенките, но някои от техните традиции са записани. Може би… може би твоите хора и моите ще успеят да дешифрират технологията на Върховните.

— Ще запомня тези думи — обещах. — Все още се надявам да се получи. Или може би ще успея да измисля… — насилих се да млъкна.

Идиотка. Какво се опитваш да направиш? Да му съобщиш открито насред вражеска писта, че се опитваш да разбереш как да откраднеш тяхната технология ли?

Хешо обаче изглежда разбра.

— Моите поданици — заобяснява все така тихо той — веднъж се опитаха да откраднат технология на Върховните. Беше преди десетилетия и е… причината, за която никой не говори, статутът ни на граждани да е на сегашното положение.

Притаих дъх, но не се сдържах да не попитам.

— Получи ли се?

— Не — призна Хешо. — По онова време баба беше кралица и координираше кражбата от три различни кораба на Върховенството — всичките с хипердрайви — едновременно. И трите, след като бяха откраднати, престанаха да функционират. Когато моят вид погледнали на мястото, където трябвало да бъдат хипердрайвите, открили единствено празни кутии.

Също като на Ем-бот, помислих си аз.

— Хипердрайвите на Върховенството — намеси се Каури — се телепортират, ако бъдат откраднати — изтръгват се сами от корабите и оставят кораба да бедства. Това е една от причините, поради които, въпреки че са минали векове, технологията остава тайна.

Хешо кимна.

— Разбрахме истината по трудния начин.

— Странно — отбелязах. — Много странно. — Поредното препятствие за преодоляване.

— Осъзнах, че най-добрият начин да помогна на хората си е да следвам правилата на Върховенството — призна Хешо. — Само че… ти не забравяй предложението ми. Имам чувството, че ме използват за нещо в този проект. Нямам доверие нито на Уинзик, нито на министерството му. Ако се върнеш при твоя вид, разкажи им за моите поданици. Имаме нещо общо, капитан Аланик — били сме потиснати от хората в миналото, сега пък сме играчки в ръцете на Върховните. Можем да станем съюзници.

1 ... 94 95 96 97 98 99 100 101 102 ... 159
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)