Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
Както ми казаха, и възпитателят му бил доволен от Рудолф - синът ми изучавал най-прилежно сложните предмети, които се изискват от един престолонаследник на Хабсбургската династия. Всички говореха само хубави неща за него – с изключение на баща му. Франц Йозеф винаги намираше причини да му придиря. Повод за това му даде дори поздравът на детето към мен – когато ме прегърна, Рудолф се просълзи.
Щом забеляза това, императорът тутакси смръщи чело.
– Никога няма да станеш мъж, Рудолф, ако се разреваваш при всеки удобен случай.
Клетият принц най-напред почервеня като рак, а после пребледня. След което се оттегли толкова бързо, че не успях да разменя и две думи с него.
Единственото от децата ми, на което можех да посветя обичта и вниманието си без задръжки, с цялото си сърце, беше малкото ми момиченце. „Единствената" – злобните придворни дадоха това прозвище на Мария Валерия с цел да ме подиграят, но за мен то се превърна в галено име.
– Ти си вечно моя – заклех се аз на ритащото създание, което блажено гукаше в обятията ми. – Никой няма да ми отнеме твоята любов, а моята и без това ти принадлежи. Само на теб и на никой друг.
Франц Йозеф се видя принуден да се примири с този факт. Всичко в мен настръхна срещу желанието му отново да въведе общата спалня.
– Нима не изпълних дълга си? – протестирах аз срещу мъжката арогантност, с която предполагаше, че ще го приветствам възторжено в леглото си. – Имаме две здрави дъщери и един престолонаследник. Да изискваш повече значи да предизвикваш съдбата.
Извърнах се настрани, за да не забележи как страхливо бях вкопчила ръце в диплите на дантеленото си неглиже. Нямаше как да забраня на императора да идва в спалнята ми, той беше мой съпруг. Страхувах се обаче, че красивата и фина дреха, която носех за собствено удоволствие, имаше нежелан ефект върху него.
Полупрозрачната дантела не оставяше място за съмнение, че след раждането си бях възвърнала обичайната тънка талия. Деколтето разкриваше твърде много плът; дълбоко в сърцето си току-що бях мечтала друг един мъж да ме зърне в тази дреха. Може да бях прехвърлила трийсетте, но не ми личеше.
Подозирах, че императорът също забелязва тези неща. Опитът ме бе научил да се боя от похотливия блясък в очите му. В миналото достатъчно често бе пренебрегвал отпора ми, прилагайки жестоката смесица от физическа сила и любезна арогантност. Не му минаваше през ум, че се чувствах беззащитна и унизена, когато ме принуждаваше да му се отдавам. Още по-малко бях в състояние да споделя удоволствието, което той изпитваше. Биха го възпрели единствено здравословните обстоятелства и лекарските забрани. В момента не разполагах нито с единия, нито с другия аргумент. Оставаха ми само страхът. И упорството.
– Не може ли просто да ми се прииска да те прегърна с любов, Сиси... – той изрече това толкова скромно и покорно, че се извърнах удивена.
– Ами направи го тогава – позволих му аз, като на всичко отгоре си въобразявах, че проявявам великодушие.
Малко неловко той посочи с глава към една определена посока.
– Имам предвид в леглото, Сиси.
Вероятно бях единствената жена, която някога е молил така настоятелно за нейното благоволение, ала в този миг дори не помислих за това. Твърде ужасена бях от изречената без заобикалки покана.
– Не – извиках с пресипнал глас и малко по-кротко добавих: -Не, Франци, моля те. Все някога трябва да приключим с това. Не искам да надебелея като майка ми и да раждам дете след дете. Пък и не мога, знаеш какво казват лекарите и колко зле се чувствах, когато бях бременна три години една след друга. Това ще ме убие. Нима го искаш?
– Мили Боже, Сиси, какви ги приказваш! Ти си моята любов, ти си всичко за мен! Бих пожертвал собственото си здраве, стига да можех да ти помогна.
Трогнах се от страстния изблик на Франц Йозеф, взех десницата му и я притиснах към сърцето си. Това беше онзи Франц Йозеф, в когото навремето се бях влюбила така наивно и глупаво. Все още изпитвах към него уважение, респект и приятелски чувства, макар да си имаше своите грешки и никога да не ме разбираше.
– В такъв случай ми позволи занапред да изградя живота си така, че да ми носи радост, Франци – тихо промълвих аз. Сама не вярвах как най-после събрах куража да му говоря в прав текст. -Заклевам ти се, че ще ти бъда вечно благодарна и винаги ще те подкрепям! Аз съм твоята вярна съпруга, докато смъртта ни раздели.