Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Само не разбирам защо й играеш по гайдата — мърмореше Тод. — Просто престани да й обръщаш внимание. Толкова е по-лесно.
Секс бомбата скръцна с белите си зъбки:
— Хоуди сий обарний внимайние на гъйза, капоут с капоутите!
— Капут се казва — сряза я Тод, — а не капоут, швейцарска тъпачко! Затвори си сега шибания плювалник и не шавай. Още малко остава.
Тод се протегна и взе от леглото ръчен металотърсач — от ония, дето ги използват по летищата. Запрекарва го нагоре-надолу по цялото тяло на секс бомбата. Когато стигна до огромните цици, спря… и двамата ги огледахме най-внимателно. Аз самият не смятам себе си за цицоман, но нейните бяха далеч над средното ниво.
— Вийдя ли — нищоу! — рече секс бомбата. — Туй са книжний пари, не мейтъл. Само детоу си поухарчи паритей за тайзи глоупоуст, коучкар такъйв!
— Още веднъж ако ме наречеш кучкар, ще ти е за последно, да знаеш — поклати отчаяно глава Тод. — Само опитай, ако не ми вярваш. А ще ти кажа защо го купих. Във всяка стодоларова банкнота има метална нишка и просто исках да съм сигурен, че толкова много нишки на едно място няма да задействат детектора. Ето, гледай! — извади една банкнота от една от купчините и я вдигна към светлината. Тънката нишка, не повече от милиметър на широчина, ясно си личеше, от горе до долу.
— Разбра ли, мозък тъп? — попита я Тод самодоволно. — И друг път да не си посмяла да се усъмняваш в мен.
— Доубрей, Та-а-ад, ноу самоу тоузи па-а-ат. Акоу ме оубиждъш, ще си наймеря дроуг. Шотоу мноугоу съ фоукаш пред дроугитей, ама аз нося панталоуна в семействотоу, та…
И швейцарската секс бомба се отплесна да разправя колко лошо се държал Та-а-ад с нея, но аз изключих. До болка ясно ми стана, че само тя няма да успее да пренесе необходимото количество валута. Ако не се съгласеше да сложи пари и в багажа си, което лично аз смятах за прекалено рисковано, за да пренесе всичките десет милиона, щяха да са й нужни цели десет курса. Сиреч, да мине двайсет пъти през митнически преглед — десет отсам океана и десет оттатък. Това, че е швейцарска гражданка, почти й гарантираше безпрепятствено влизане в Швейцария, а шансовете да я спрат на излизане от САЩ бяха почти нулеви. Направо си бяха нулеви, освен ако някой не се обадеше предварително на американските митничари.
И все пак, да бъркам непрестанно в буркана с курабиите ми се струваше прекалено безразсъдно — нещо като лоша карма. Все някога нещо щеше да се случи. А трите милиона ми бяха само за начало; ако всичко вървеше добре, смятах да измъкна пет пъти по толкова.
Казах на Та-а-ад и на швейцарската секс бомба:
— Много съжалявам, че не мога да ви оставя да се изпотрепете, но ако ме извиниш, Каролайн, имам нужда да се разходя по брега с мъжа ти. Май няма сама да успееш да пренесеш всичките необходими пари, така че ще трябва да премислим отново нещата, а предпочитам да не говоря на тази тема у дома. — Взех от леглото една шивашка ножица и я подадох на Тод. — Вземи да я освободиш и ела да си поприказваме на плажа.
— Ебал съм я! — рече Тод и подаде ножицата на жена си. — Сама да си се освобождава. Тъкмо ще млъкне за известно време и ще престане да се оплаква. Че тя какво друго прави — само пазарува и се оплаква. Е, от време на време си поразтваря и краката.
— Ама че сий смейшен, Та-а-ад! Гоулемият льоубоувнийк! Та-а-шак! Хайдей, Жордън, оуставетей мъ на мийра. Сама ще сей оуправя.
— Сигурна ли си, Каролайн — попитах я невярващо.
— Сигурна е, как да не е — рече Тод. После изгледа Каролайн право в очите и й каза: — Като върнем парите в града, ще ги преброя банкнота по банкнота и ако липсва дори само една, ще ти срежа гърлото и ще те гледам как умираш от загуба на кръв!
Тук швейцарската секс бомба се разпищя:
— Престаний да мей заплашва-а-ш! Ше ти изхвърля всийчки хапшейта и ще ги поудменя с оутроува… пу-утьоу! Ше строушъ… — и продължи да псува Тод на смесица от английски и френски и комай и мъничко немски, макар че много трудно ги отсявах.
Излязохме с Тод от спалнята през плъзгащата се врата, която гледаше към Атлантика. И макар че стъклото й бе достатъчно дебело да издържи и най-силния ураган, и от верандата продължавах да чувам крясъците на Каролайн.
От верандата един дълъг дървен мостик минаваше през дюните и стигаше чак до плажа. Докато стигнахме до ръба на водата, вече се чувствах спокоен, почти ведър, въпреки оня глас в главата ми, който крещеше: „В момента вършиш една от най-големите грешки в живота си!“ Аз обаче не му обърнах внимание, а се заплеснах по топлината на слънчевите лъчи.