Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Машина за знамения
Машина за знамения - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Машина за знамения

Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:

След края на изтощителната дългогодишна война, която запраща Ричард, Калан и съмишлениците им отвъд границите на възможното и постижимото, надеждата за покой и мирен живот е краткотрайна.
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
1 ... 90 91 92 93 94 95 96 97 98 ... 159
Перейти на страницу:

Ричард кимна.

— Онова, за което ви предупредих, че не искам да излиза от тази стая.

В крайна сметка бе излязло. Натан го бе открил в „Бележки за края“. Присъствието му там не само го правеше по-притеснително, ами и, както каза Пророкът, потвърждаваше неговата истинност.

— Тази нощ — обясни Натан, — след като изгря луната, Сабела, сляпата жена, направи пророчество пред неколцина от гостите. — Пророкът посочи машината, която си стоеше притихнала насред стаята, осветена от магическите сфери. — Беше дословно същото като онова, което получихме от машината и което намерих в „Бележки за края“.

Ричард отри лицето си с длан.

— Искам да изпратя Сабела някъде далеч, за да упражнява другаде занаята си.

— Няма да помогне — продължи Натан. — Докато тя правеше пророчеството, още трима души, които никога по-рано не са били навестявани от пророчества, са изпаднали в подобен транс и в това състояние са изрекли същото пророчество.

Ричард помълча известно време.

— Същото значи… Сигурен ли си?

— Да. Дословно същото. Доста хора са го чули. А тези, които вече знаят за него, са още повече. Ако не беше нощ, досега целият Дворец да е научил. Смятай, че до сутринта това ще бъде най-актуалната клюка, за която ще говорят всички, особено сега, след като ти изпрати принцовете да си вървят.

Ричард смръщи замислено чело.

— Защо всички тези хора са получили едно и също пророчество, а ти не си? Ти си Пророк. Точно ти си човекът, който би трябвало да получава пророчества.

Натан сви рамене.

— Може да не е реално пророчество.

— Имам чувството, че едва ли не машината иска да гарантира, че хората чуват знаменията, които прави — отрони Ричард почти на себе си. — Добре поне, че изпратихме принцовете по родните им места. Може би хората си мислят…

— Става по-лошо.

Ричард погледна Пророка.

— По-лошо ли?

— Когато Сабела направи това пророчество и после чух, че имало и други, които са изрекли същите думи, отидох да проверя и, разбира се, заварих Лорета в библиотеката да записва трескаво това.

Натан подаде на Ричард листа, който държеше. Калан вдигна ръка на рамото на Ричард и се наведе да прочете написаното на светлината на сферите. Ричард разгърна листа, сякаш се опасяваше да не го ухапе.

Там пишеше: „Докато е в Двореца, по пълнолуние един принц от Запад ще падне в жертва на остри зъби.“

— Същото пророчество, което направи машината — притеснено отрони Ричард. — Дума по дума. — Обърна се към Ничи. — Възможно ли е тези пророчества да са от играта, която спомена преди. Звучат по подобен начин.

— Първото от последните две, онова, което гласи: „Пешката взема царица“, е огледално противоположно на пророчеството от преди: „Царицата взема пешка.“ И двете обаче са ходове от шаха. — Ничи вдигна ръка към листа, който Ричард държеше. — Но това последното, за зъбите, които щели да намерят принц, макар да звучи като ход от същата игра, на практика няма нищо общо с нея.

Ричард въздъхна разочарован. Калан не можеше да разбере дали между двете пророчества има някаква връзка.

— Господарю Рал! Господарю Рал!

Беше Кара, викаше ги от горе. Хукна надолу по витата стълба, като прескачаше по три стъпала наведнъж, докато се озове достатъчно ниско, за да ги вижда.

— Господарю Рал, Бенджамин ме изпрати. Веднага трябва да дойдеш при апартаментите на гостите. Побързай.

Четиридесет и пета глава

КАЛАН СЛЕДВАШЕ ПЛЪТНО РИЧАРД, докато тичаха между плътните групички хора, събрали се в коридорите; там бяха всички — от нощния персонал до гостите, настанени в близките апартаменти. Белите мраморни подове бяха застлани с плюшени килими, които поглъщаха стъпките и заглушаваха дрънченето на оръжия.

Калан държеше под око частите от червени кожени дрехи, които проблясваха пред тях, докато Кара ги водеше през лабиринта от коридори. Морещицата свиваше зад ъгли и продължаваше нататък през галерии с богато украсена ламперия сред луксозни покои за гости, където бяха настанени представителите на различните страни.

По пътя си видяха голяма част от емисарите и официалните лица, застанали сред войници. Хората подвикваха въпроси към преминаващите Ричард и Калан. Никой от двамата нито отговаряше, нито забавяше крачка. Не можеха да споделят с хората какво се случва, тъй като самите те не знаеха.

Щом завиха на поредно разклонение от няколко коридора, Калан видя кордон от гвардейци, които не позволяваха на зяпачите да минат нататък. Войниците забелязаха приближаващия Ричард и изтласкаха хората встрани, за да му сторят път. При вида на мрачните стражи с непроницаеми лица хората тутакси изпълняваха нарежданията им.

1 ... 90 91 92 93 94 95 96 97 98 ... 159
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)