Отдел Убийства: Главният заподозрян
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #13
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: АТИКА
- ISBN: 954-729-031-2
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Главният заподозрян». Краткое содержание книги:
— Искаш ли? — Тя кимна към тумбестото шише от дебело стъкло.
Вадим поклати отрицателно глава. Оксана забеляза, че той изобщо малко пиеше, но ако пиеше, то бе само хубав коняк. А тя, напротив, не обичаше коняк и нямаше вкъщи.
— Значи така, рожбо, имаме два варианта. Или ти минаваш на някой друг от ръководителите на „Шерхан“, или ще се стараем да си върнем Кирил. Кой вариант повече ти харесва?
Оксана се замисли. Естествено, Семьон Воронец винаги е готов, като пионер. Но тя не можеше да го търпи. И Гриша Автаев не става. Разбира се, ако няма друг изход, тогава всичко ще изтърпи, но никак не й се иска да се свързва нито с Гриша, нито със Семьон.
— Аз мисля — каза тя предпазливо, — че ако се свържа с Автаев или Воронец, това ще е неприятно на Кирил. Не в смисъл, че това много ме вълнува. Но ще започне да страни от мен и тогава вече няма да присъствам на всичките им съвещания и преговори. Сега за тях съм като мебел, не ме забелязват и не се смущават, но ако Кирил ми се сърди, те ще се постараят колкото се може по-малко да се срещам с него. Тогава цялата ни идея губи смисъл. Вадик, така ли е?
— Правилно — съгласи се той. — Тогава трябва да мислим как да откъснем Кирил от тази жена. Я ми разкажи как правите любов.
— Я стига! — Оксана дори остана без дъх от негодувание. — Как можеш!
— Ксаночка, престани — прихна Вадим. — Не ме интересуват вашите пикантерии. Просто трябва да оценя кое как става в леглото, за да се постарая да разбера с какво дамичката го е подкупила.
Оксана, която горе-долу не се притесняваше от Вадим, бе принудена да направи доста усилия над себе си, за да изпълни молбата му. Много беше тъпо — да му разказва с подробности как протича половият им акт с Кирил. Тя изобщо не беше свикнала да разказва това на приятелките си и нямаше навика да използва подходящи думи и евфемизми, за да не звучи речта й прекалено вулгарно и непристойно. Първите няколко изречения й костваха големи усилия, но като видя реакцията на Вадим, й стана по-лесно. Очите му не станаха маслени, на лицето му не се появи гадно изражение, каквото имат хората, успели с лъжа да принудят друг човек да прави нещо неприлично. Той слушаше внимателно, понякога подсказваше нужните думи, които Оксана не можеше да намери, кимаше разбиращо и я ободряваше с кратки фрази. Най-накрая Оксана стигна как да е до финалната част на описанието си.
— И какво, винаги ли по тази схема? — уточни Вадим.
— Е, с вариации, разбира се, но почти винаги така.
— Ясно — въздъхна той. — Вие правите сафари в леглото. Той е ловецът, ти тигрицата, която той трябва да притисне и усмири.
— Мислех, че тъкмо това е нужно на един мъж — да се чувства победител.
— Не съвсем, рожбо. Ако нашият приятел Есипов беше неудачник, твоята стратегия щеше да е правилна. Нека да не му върви в работата, затова пък в леглото е — ехе! С помощта на секса той поддържа самооценката си. А работите на Есипов бездруго вървят отлично, забогатява с всеки изминал ден, оглавява най-мощното издателство в Москва, така че няма нужда да се самоутвърждава в леглото.
— Тогава какво му трябва на този мъник? — попита раздразнено Оксана.
Беше й неприятна мисълта, че всичките й сексуални старания в продължение на две години са се оказали ненужни и неправилни.
— Съдейки по твоето описание на жената, той няма нужда от любовница съперница в играта, а от любовница майка. Чела ли си Фройд?
— Чувала съм — намръщи се Оксана.
Винаги се дразнеше, когато Вадим я питаше за книги, които не е чела, или за неща, които не знае. Оксана не можеше да се похвали с образованост и ерудиция и когато ставаше ясно, че Вадим знае много повече, тя се чувстваше уязвена и дори леко унижена.
— Но нали знаеш за едиповия комплекс?
— За това знам — усмихна се облекчено Оксана. — Но мислех, че го имат само психично болните.
— Не, рожбо, не само те. Разбира се, ако човек е болен, на основата на едиповия комплекс може да убие баща си, за да не докосва майка му. Ако човек е здрав и нормален, инстинктивно си избира за партньорка жена, която или напомня майка му, или с която може да се държи като син с грижовната си маминка. С такъв мъж е необходима съвсем друга тактика в леглото, за да бъде доволен. И ще се наложи да я усвоиш.
— О, Господи — въздъхна тежко Оксана, — пак главоболене! Хайде, учи ме. Само че дали ще има полза…
— Не гарантирам. Но трябва да се опита. Първо: не бива да си агресивна. Второ: не бива да смяташ, че е естествено партньорът ти да знае кое как се прави. Следва да се подразбира, че той се стеснява и знае и умее далеч не всичко, а твоята задача е нежно и ненатрапчиво да го научиш. И веднага да покажеш, че е усвоил урока бързо и е постигнал прекрасни резултати. Той има нужда да се признаят способностите му, има нужда от поощрение, похвала, тоест от това, което детето получава в детството си именно от майката. Трето: трябва да му съчувстваш и утешаваш. Да го прегръщаш, да притискаш главата му до гърдите си и да го приспиваш. Четвърто: трябва да си контролираш речта. Никакви резки фрази и изказвания, преминаващи в нецензурни. По-често използвай умалителни и ласкателни думи. Миличък, мъничък, сладичък, слънчице и така нататък. Схвана ли?