Смърт заради смъртта

— Ти да не откачи! — засъска насреща му Супрун. — Какво да й кажем? Че се каним да чопнем прибора, който в Института се подготвя за Мерханов?

— Защо пък това, Игор Константинович? Коротков ходи в Института само за да разбере кой е ходатайствал за Войтович. Докато не си изясни това, няма да ги остави на мира. А тъй като никога няма да си го изясни, работата върху прибора така и няма да бъде възобновена. Смятам, че можем да кажем на Каменская, че ние помолихме да пуснат Войтович. Тогава хората от „Петровка“ ще се успокоят.

— Да речем, че стане така — вече по-спокойно отговори Супрун. — А ти защо смяташ, че не можем да я излъжем? Да не би да има някакъв особен усет за лъжата?

— Не, не мисля — замислено каза Вадим. — Май няма никакъв особен усет. Но много добре разсъждава. Просто да се чудиш. Само че бавно. Не вижда лъжата отведнъж, обаче после, започне ли да обмисля нещата, прекрасно връзва всички нишки. Очевидно има прекрасна памет и силно логическо мислене. Макар и не веднага, непременно ще открие лъжата. И после, тя е недоверчива и предпазлива. Струва ми се, че за нея трябва да изберем следната тактика: да не й казваме нито една лъжлива дума, но да спестим от истината.

— Струвало му се! — проръмжа Супрун. — По-добре вчера да ти се беше сторило всичко, което трябва — нямаше да сгафиш толкова. И цялата ти оперативна информация не струва и пукнат грош, след като не си знаел всичко това. Добре, действай, сега вече няма накъде да отстъпваме, тя има телефонния ти номер, така че не можеш да се скриеш от нея, за нула време ще установи кой си и какъв си. По-добре й се разкрий пръв, докато сама не е научила всичко за теб. Между другото разпита ли я за предстоящата й женитба?

— Не успях. Мога да кажа само, че едва ли е бременна.

— Виж ти! — позасмя се Супрун. — Друго не си могъл, обаче такава деликатна подробност си научил. Но има ли поне някаква надежда да я разприказваш? Ще можеш ли да спечелиш доверието й?

— Ще се постарая. Но тя е много затворена, трудно ще бъде.

— Абе какво ме мотаеш! — избухна Игор Константинович. — Затворена, трудно! Тя ли ще е затворена? — Рязко измъкна от една папка снимката на Каменская и я хвърли на бюрото. — Ами че тя трябва да скача до небето от радост, че момче като тебе я ухажва. С нейната външност не е могла и да мечтае за такова нещо. Не, млъквай, не искам никакви оправдания. А ако си импотентен и имаш проблеми, направо си кажи, ще й намеря друг човек, някой жребец й трябва на тая грозница. Край, Бойцов, за днес свършихме. Върви да съставиш подробен отчет за наемниците, дето я преследват, ще го донесеш на мен. После тръгваш да търсиш Каменская, днес е събота, тъй че можеш да не ми се появяваш до понеделник. И не се изсилвай, разбра ли ме? Милицията сега се занимава само с убийството на този телевизионен журналист, няма сили за нищо друго, тъй че дай боже да ни се размине лесно. Върви.