Призрачна музика

Баба Клава била гостоприемен човек и имала две много близки приятелки, с които денем гледала по новия телевизор сериали и пиела чай от новите порцеланови чашки, похапвайки вкусни швейцарски бонбони от бял шоколад. Клавдия Никифоровна много обичала бял шоколад.

А децата на баба Клава наистина били грижовни, никога не изпращали парите на майка си по пощата, тъй като знаели, че тя е възрастна и пълна, че я болят краката и й е трудно да ходи до пощата и да виси на опашката, за да получи парите си. И винаги ги изпращали по познати. Всеки път, когато някой тръгвал за Москва, те задължително му давали плик с пари и адреса и телефонния номер, за да й се обади и да ги занесе лично на уважаемата Клавдия Никифоровна. На това му се казва истинска любов към родителите! Не всяка майка може да се похвали с такива грижовни и внимателни деца. Това дори предизвиквало завист у някои хора — лоша, черна завист. Хем била богата, хем децата й били добре. И защо тя трябва да има всичко, а другите — нищо? Та същите тези завистници измисляли разни гадости за баба Клава и искали да я оклеветят. Уж, че синът й не бил никакъв военен, пък и при дъщеря й нещата не били наред, което означавало, че децата на баба Клава си печелели парите по престъпен начин. И защо тези многоуважаеми господа измисляли такива неща? Ами защото всички пратеници, които носели на Романова пликове от децата й, до един нямали вид на свестни хора и не предизвиквали уважение. Казано с две думи, не били авторитетни. Но това изобщо не променяло нещата. Дори и децата й да били престъпници, а пратениците, носещи й парите, да нямали авторитетен вид, Клавдия Никифоровна пак си била богата, обичана и почитана от децата си, а пък това така вбесявало завистниците, че направо сън не ги ловял. И затова все припирали да говорят лъжи за горката жена и да я полеят с помия.

Селуянов благодари на Иван Фьодорович за квалифицираната помощ, в знак на благодарност му подари бутилка скъп коняк и хукна към Управлението на вътрешните работи на Централен окръг, за да се срещне със Сергей Зарубин, на когото вчера бе възложил да събере колкото се може повече информация за Романова по официалните канали. Докато слушаше доклада на Сергей, Селуянов се превиваше от смях.

— Клавдия Никифоровна Романова е вдовица от седемдесет и трета година — нареждаше Зарубин, поглеждайки в бележника си. — От брака си с гражданина Романов има две деца — син Александър Романов, роден през петдесет и пета година, и дъщеря Светлана Романова, по мъж Чибисова, родена през петдесет и девета година. От седемдесет и осма година Александър Романов не живее в Москва, осъден е за обир на четири години затвор от Тушинския районен съд; след като излежал наказанието си, две години е живял в Ярославска област, през осемдесет и четвърта година бил осъден отново за грабеж и влязъл в затвора за шест години; през деветдесета година бил освободен, останал на свобода два месеца, събрал сили и отново влязъл в затвора за осем години пак за кражба.