Безбожникът [bg]

— Местили ли сте трупа? — попита Теламон.

Икономът поклати отрицателно глава.

— Господарката Нектара припадна. Щях да сваля тялото, но после си помислих, помислих си… — гласът му пресекна.

— Спомнил си закона — довърши Теламон. — Че жертвите на ненадейна смърт трябва да се оставят на мястото.

— Да, да, точно така — отвърна икономът, без да среща погледа му.

— Получихме съобщението ти — продължи Теламон, — че господарят ти се е обесил. Мислиш ли, че е било самоубийство?

Мъжът потърка очи и прокара пръсти по лицето си, размазвайки пепелта.

— Не мисля, че господарят… Аз бях негов иконом — отвърна той несвързано.

— Смяташ, че не е бил човек, който да отнеме сам живота си — промърмори Теламон.

— Той беше справедлив в много отношения — призна икономът. — Понякога беше твърде суров, но защо да посяга на живота си? Беше богат и влиятелен.

— Имаше ли снощи посетители в къщата?

— Поне аз не знам.

— Случи ли се нещо странно?

— Господарят беше затворен човек. Вечеря със съпругата си, а после се върна в работната си стая. Там пи вино и си легна, но…

— Отново е слязъл? — попита Теламон.

— Да, явно го е направил.

Докато разказваше какво се беше случило, икономът ги отведе до работната стая. Теламон влезе и се огледа. Помещението беше голямо, с белосани стени, по които нямаше картини, а цветни тъкани. Беше скромно обзаведена стая — писалище, отрупано с ръкописи, мастилници и пера, а зад него — леко отместен стол. Имаше пейка под прозореца, столове, сандъци и ковчежета. Теламон се опита да се съсредоточи върху обстановката. С ъгълчето на окото си виждаше трупа на Дион да виси на края на дългото въже, но той щеше да почака.

— Имаше ли някакви следи от насилие? От насилствено влизане? Липсва ли нещо от книжата и ковчежетата му?

— Вече проверих — отвърна икономът. — Нищо!

Теламон застана на вратата. Срещу него бяха писалището и столът зад него. Погледна към прозорците — единият на отсрещната стена, другият на тази отдясно. Сега и двата бяха отворени и пред тях стоеше по един слуга, за да отпъжда любопитните, както обясни икономът.

— Кой разби капаците? — попита Аристандър.

— Трябваше да го направим. Виж колко здрава е вратата.

— Това място мирише на смърт — промърмори Касандра.