Урокът от нейната смърт [bg]

Корд посочи някъде към Блакфут Понд.

— Емили е била съквартирантката на Джени. Не е ли прекалено странно за култов убиец да я избере за втората си жертва, а?

— Само ти предавам какво са ми казали.

— Знам това, Т. Т.

Евънс се взря продължително във вестник „Реджистър“, който бе в бюфета. Заглавието на първа страница гласеше: „Ужасът продължава с култова закана към момичето Стапълтън“.

— Какво е това? — попита той, посочвайки материала.

— Оказа се, че е приятелят, когото тя разкарала. Но вестникът трябва, както разбираш, да го припише на Лунния убиец. Дявол да го вземе… Е, случаят е твой сега, Т. Т. Казах ти какво открих съвсем наскоро, за тази интимна приятелка на Джени и за разправията й с някой, който не е бил твърде доволен от това. И че може да са ги убили, защото са били хомосексуални. А, и не забравяй Гилкрист. Той би ни казал доста неща за Джени.

— Не знам. Нареждането е, че трябва да се съсредоточим стопроцентово върху култовия момент. Да оставим връзката в университета и личния й живот. Това е заповед.

Корд затвори очи за момент и започна да ги трие.

— Ама че работа, дявол да го вземе. Първо, отнемат ми разследването. Второ, да оставим колежа. Освен това не искат и да чуят, че жертвата може да е имала интимна приятелка… Не знам какво става, Т. Т. Най-големият проблем в тоя случай не е убиецът, а ние. Добрите момчета.

— Така изглежда.

Корд изля кафето и каза:

— Знаеш ли какво си мислех. Ти се намираш в трудно положение.

— Защо?

— Да предположим, че е това, което ние с тебе смятаме — че не е психопат. Това ще означава много прахосано време, много паника и вестникарски истории как службите са тръгнали в погрешна посока. Ти просто нямаш изход в целия този случай.

— Това е вярно, Бил. Надявам се, няма да се обидиш ако ти кажа, че ако обратното се окаже вярно…

— Ти ще бъдеш на почит и с повече власт. Но заедно с Елисън и Рибън точно до теб, особено за изборите през ноември.

— Разбирам те напълно. Ала просто искам да хвана тоя тип, който и да е той. Само това ме интересува. Не ме бива в политиката. Хората като че ли използват смъртта на ония момичета за собствена облага. Изопачават нещата. Направо ми се повдига.

Евънс довърши сладкиша си и смачка опаковката на малка топчица. Той се огледа наоколо и добави тихо:

— Знам, че си отстранен и сега ще разчистваш шосетата от пияници, но понеже ми даваш всичките си бележки и дири, все пак е честно и аз да ти отвърна с нещо.

— Какво?

— Нали ти казах, че някой е наредил да прекратим всичко във връзка с колежа. Заповедта дойде от Рибън и Хамърбек. Но знаеш ли кой им е пуснал мухата?