Урокът от нейната смърт [bg]

Корд отмести погледа си от джипа и насочи вниманието си към тлъстата фигура на Дод Хъмфрис, на когото помогна да слезе от патрулната кола и го поведе през паркинга. Минавайки край джипа, Корд попита мъжете там:

— Кой е щастливият татко?

— Стив го купи.

Корд избухна в искрен смях.

— Стив Рибън?

— Наистина. Отишъл право в търговското представителство и тази сутрин го докара.

— Да му се не види. Щеше да си кара оня додж, докато не се разпаднеше. — Корд огледа блестящия хром и металния оттенък на тъмночервения лак и каза на Ланс Милър: — Той създава лош прецедент. Сега всички ще искат да карат такива мощни коли.

Влязоха в крилото на шерифството. Половината състав бе навън да оглежда новата кола на шерифа. Джим Слоукъм преглеждаше някакви писма. Корд предположи, че това са безпредметни признания и сведения, които съпътстват всяко нашумяло разследване.

— Дод, не можеш да продължаваш да правиш това — рече Корд на своя арестант.

— Да правя какво? — сънливо попита мъжът.

Неговият пикап „Тойота“ бе блъснал едната подпора от рекламното табло на фуражите „Пурина“ и бе съборил нарисуваната шейсетфутова крава. Милър го отведе в арестантската килия в дъното. Когато той се върна, Корд вдигна поглед от рапорта по задържането.

— Две цяло и четири. Той е пиян далеч над юридическите норми. Вече мисля, че е и юридически мъртъв.

Милър каза:

— Не знам как е юридически, но сега драйфа и от гащите му се сипят парчета от предното стъкло. Целият под е оплескан.

Корд рече:

— Дай му хартиени салфетки и го накарай да почисти всичко. Никой не бива да се напива така в делнична сутрин.

— Този път ще загуби шофьорската си книжка — каза Милър.

— Едва ли има значение — отвърна Корд. — Това беше последната му кола.

Стив Рибън се появи на прага и погледна Корд.

— Искам да поговоря с тебе за минутка, Бил.

Корд го последва в кабинета му и шерифът затвори вратата. Рибън седна и опъвайки кожата на бузите си, започна да потупва по нея с молив. Корд реши, че разговорът ще бъде дълъг и седна на стола отсреща.

— Бил… — Моливът престана да бъде използван като палка за барабан и с трясък се приземи върху бюрото. — По дяволите тая бюрокрация, Бил.

Корд чакаше.